![Мозайка от убийства [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/0/7/4/mozajka-ot-ubijstva-bg-download.jpg)
Мозайка от убийства [bg]
- Автор: Горовиц Энтони
- Серия: Сюзан Райланд #1
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 978-954-365-216-7
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Мозайка от убийства [bg]». Краткое содержание книги:
„Бутилка вино. Голям пакет тортила чипс и бурканче пикантен сос. За гарнитура: пакет цигари (знам, знам). Дъжд, който барабани по прозорците. И една нова книга. Има ли нещо по-хубаво?“
„С елегантните и шеговити предизвикателства на сюжета си „Мозайка от убийства“ е идеалната интелектуална мистерия за познавачи.“ Тайм Мегъзин
„Класическа „уютна“ криминална мистерия в модерна рамка, изобретателно изградена като огледален лабиринт.“ Уол Стрийт Джърнъл
Той отстъпи смутено назад.
— Съжалявам — каза той. — Просто се притеснявах да не получиш световъртеж. На много хора се случва така, когато за пръв път се качат тук горе.
Не помръднах от мястото си, докато лекият ветрец подръпваше косата ми.
— Стига ми толкова — казах аз. — Да слизаме долу.
Съвсем нямаше да е трудно някой да блъсне Алан Конуей през ръба на стената. Той не беше едър мъж. Всеки можеше да се промъкне тук горе и да го направи. Не знам защо си помислих това, след като беше ясно, че не е извършено престъпление. Той беше оставил собственоръчно написано прощално писмо. Въпреки това, когато се върнах в колата си, аз се обадих в театъра „Олд Вик“ в Лондон и от касата потвърдиха, че наистина е запазил два билета за постановката „Хенри V“ в четвъртък. Казах им, че няма да може да отиде. Любопитното беше, че ги беше резервирал в събота — един ден преди да сложи край на живота си. Освен това от бележника му ставаше ясно, че си беше уговорил срещи за обяд, час при фризьор и партия тенис. И въпреки всичко, което знаех за смъртта му, аз бях принудена да си задам очевидния въпрос.
Нима това наистина беше поведение на човек, който вече е взел решение да се самоубие?
Адвокатска кантора „Уесли & Кан“, Фрамлингам
Върнах се обратно във Фрамлингам, паркирах колата на площада и продължих пеша. Градчето наистина представляваше миш-маш от архитектурни стилове. В далечния му край се виждаше добре запазен замък, обграден от зелени площи и крепостен ров — съвършена фантазия за Англия от времето на Шекспир, включително с традиционния пъб и езерцето с патици наблизо. Но само на петдесет ярда оттам очарованието рязко свършваше с началото на Саксмъндам Роуд — широка, модерна улица, която продължаваше по права линия оттам до другия край на градчето. От едната страна се виждаше голяма бензиностанция и автосервиз от веригата „Гълф“, а от другата се редяха съвсем обикновени едноетажни и двуетажни къщи. „Уесли & Кан“ — адвокатската кантора, обслужвала Алан Конуей — се помещаваше в една къща с цвят на горчица в покрайнините на градчето. Въпреки табелата до входната врата, къщата очевидно беше построена за частен дом, а не за офис.
Не бях сигурен дали господин Кан ще се съгласи да се срещне с мен без предварително уговорена среща, но въпреки това влязох. Оказа се, че не е имало нужда да се тревожа. В кантората цареше пълно мъртвило — на рецепцията седеше едно момиче и четеше списание, а срещу нея се беше настанил млад мъж, който се взираше с празен поглед в екрана на компютъра си. Сградата беше стара, с неравни стени и скърцащи дъски на пода. Бяха добавили към обзавеждането сиви килими и точково осветление, за да се опитат да й придадат по-делова атмосфера, но къщата продължаваше да изглежда като нечий дом.
Момичето се обади по вътрешната линия на господин Кан, който се съгласи да ме приеме. Заведоха ме на горния етаж, където сигурно преди е била голямата спалня. Стаята беше безцеремонно преустроена в кабинет, който гледаше към гаража. Саджид Кан — прочетох цялото му име на вратата — се изправи да ме посрещне зад бюрото си — репродукция на старинно писалище с плот, тапициран със зелена кожа и месингови дръжки на чекмеджетата. Беше от онези бюра, които човек си избира в желанието си да демонстрира нещо. Кан беше едър, словоохотлив мъж на четиридесет и няколко години, с грубовати движения и маниери.
— Влезте! Влезте! Седнете, моля ви! Предложиха ли ви чай?
Косата му беше много черна, а гъстите му вежди почти се срещаха по средата на челото. Беше облечен с блейзър с декоративни кръпки на лактите и вратовръзка, май с цветовете на някакъв клуб. Изглеждаше ми невероятно да е роден във Фрамлингам и се запитах какво го беше довело в тази дълбока провинция — и в този ход на мисли, как беше станал партньор в кантората заедно с господин Уесли. На бюрото до него имаше снимка в рамка — но беше от онези модерни дигитални устройства, които сменят снимката на екрана на всеки тридесет секунди, с един и същ визуален ефект, така че следващата снимка измества или поглъща предишната. Още преди да седна срещу него, вече се бях запознала с жена му, двете му дъщери, кучето му и една по-възрастна жена с хиджаб, която сигурно беше майка му. Не знам как издържаше това нещо. Аз бих се побъркала.