Ханибал - врагът на Рим
- Автор: Кейн Бен
- Серия: Ханибал #1
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546559074
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Ханибал - врагът на Рим». Краткое содержание книги:
— Защо не заминеш с Квинт? — попита той, с което изуми Ханон. — Два меча по пътя са по-добри от един.
Главата на Аврелия изведнъж забуча. Смаяна от емоциите си, тя прехапа устна, за да не запротестира на глас.
Ханон видя искрата надежда в очите на Квинт. За своя изненада и срам усети същото чувство и в собственото си сърце.
— Няма да те оставя, Суни — каза той.
— Ти направи повече от достатъчно за мен. Още повече че сме тук по моя вина — настоя Суниатон. — Цял живот чакаше тази война. Аз не. Знаеш, че предпочитам да съм жрец. Така че с позволението на Квинт и Аврелия ще остана тук. — Квинт кимна в знак на съгласие и Суниатон продължи: — Щом се възстановя напълно, ще потегля сам за Картаген.
— Не знам какво да кажа — смотолеви Ханон, който вътрешно се разкъсваше между тъгата и радостната възбуда.
Суниатон вдигна ръка, за да спре протестите му.
— Няма да допусна да бъде по друг начин.
Възраженията на Ханон замряха в устата му.
— Все още съм ти длъжник, Квинт — каза той. — Ако тръгна с теб, мога да се издължа отчасти. Какво ще кажеш?
— За мен ще бъде чест да дойдеш с мен — отвърна Квинт и наведе глава, за да скрие облекчението си.
Мъката на Аврелия не знаеше граници. Щеше да изгуби не само брат си, но и Ханон — и не можеше да направи нищо. Тихо ридание се изтръгна от гърдите ѝ. Квинт я прегърна и Аврелия успя да се овладее.
— И да се върнеш жив и здрав.
— Разбира се, че ще се върна — тихо отвърна той. — Татко също.
Аврелия нервно погледна Ханон и прошепна:
— Ти също.
Квинт зяпна, когато двете думи увиснаха във въздуха.
Ханон беше поразен. Аврелия беше обещана на друг, при това високопоставен римлянин. Наистина ли мислеше това, което бе казала?
Взря се в лицето ѝ.
— Ще се върна. Някой ден.
XIV.
Сблъсък
Масилия, южният бряг на Галия
Фабриций се загледа в гръцките колони на храмовете срещу кея и се усмихна.
Колко са различни от онези у дома. Хубаво е най-сетне отново да стъпиш на чужда земя.
Преди пет дни римският флот под командването на консула Публий Корнелий Сципион най-сетне беше отплавал. Фабриций и Флак бяха на борда на една от шейсетте квинквереми, потеглили от Пиза на западния бряг на Италия. Като се придържаше към лигурийското крайбрежие чак до гръцката колония Масилия, дългогодишен съюзник на Рим на южния бряг на Галия, флотилията бе пристигнала преди по-малко от два часа.
— Твърде много месеци бяха изгубени в говорене — съгласи се Флак. — Сега е време да отнесем войната при картагенците и да решим бързо проблема. — Той погледна Фабриций, който кимаше енергично в знак на съгласие. — Не обичаш да стоиш със скръстени ръце, нали?
— Не. — Пребиваването в Рим беше накарало Фабриций да си спомни, че не е политик. Беше останал в столицата, защото изгаряше от желание да се бие. Жаждата му за действия обаче беше удавена от вълната дебати в Сената, като само един от тях можеше да отнеме повече от седмица. — Знам, че първоначалните причини политиците да протакат са били прости — призна той. — По-голямата част от войската е била разпусната и е било логично да изчакат избирането на новите консули, преди да се вземат решения с важни последствия. Но защо им трябваше да се бавят след това?
— Не забравяй и другите въпроси на външната политика, които трябваше да се обсъдят — с укорителен тон отвърна Флак. — Рим има и други проблеми, освен ставащото в Иберия.
— Разбира се. — Фабриций въздъхна. За него това беше един от най-трудните уроци за научаване.
— Филип Пети Македонски никога не е бил от най-скъпите приятели на Рим — каза Флак. — Но даването на убежище на Деметрий Фароски показа, че всъщност ни мисли злото.
— Така е. — Сваленият цар на Илирик Деметрий беше причина за много неприятности за Републиката в последно време. — Но все пак беше ли нужно цял месец да се обсъждат тези двамата?
Флак го погледна надуто.
— Така работи Сенатът и е работил по същия начин от близо триста години. Кои сме ние, че да оспорваме тази свята традиция?
Фабриций премълча ехидния си отговор. Лично според него Сенатът щеше да работи много по-ефективно, ако дебатите се контролираха по-добре. Усмихна се дипломатично и каза:
— Ако трябва да съм честен, реакцията му беше бърза, когато дойде вестта за вълненията сред галските племена.
Флак изглеждаше доволен от думите му.
— И веднага щом стана ясно, че предложените нови латински колонии Плаценция и Кремона няма да са достатъчни, отзова един легион от експедиционния ни корпус. Докато аз стоях в Рим да събирам и обучавам необходимите нови отряди, ти поне видя малко действие! — Размаха пръст към Фабриций. — При това цели три месеца.