Кратка история на иновациите
- Автор: Ридли Мат
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 9789542832744
- Переводчик: Христо Димитров
- Жанр: История техники
Электронная книга - «Кратка история на иновациите». Краткое содержание книги:
„Нито един икономист или социолог не може да обясни напълно защо се появяват иновации, да не говорим защо се появяват на точно определени места и в точно определено време. В тази книга ще се опитам да разреша тази голяма загадка. Няма да го правя само с абстрактна теория или с привеждане на аргументи, макар че ще има и от това, а основно ще разказвам истории. Нека иноваторите, които са превърнали своите (или чуждите) изобретения в полезни иновации, ни учат как се случват нещата чрез примерите на успехите и провалите.
Аз ще разказвам истории за парните машини и интернет търсачките, за ваксините и електронните цигари, за транспортните контейнери и силициевите чипове, за куфарите на колелца и генното редактиране, за числата и тоалетните. Нека чуем какво ще ни кажат Томас Едисон и Гулиелмо Маркони, Томас Нюкомен и Гордън Мур, лейди Мери Уортли Монтагю и Пърл Кендрик, Ал Хорезми и Грейс Хопър, Джеймс Дайсън и Джеф Безос.”
Иновацията освен това създава съвсем различни професии. Повечето от днешните професии биха звучали абсолютно непонятно на човек от викторианската епоха. Какво е софтуер, кол център или стюардеса? Иновациите освобождават хората да правят неща, които наистина ценят. Вместо да копаят и да плевят зеленчуковите си градини, за да се спасят от глад, те могат да решат да ходят на работа и да си купуват зеленчуци от магазина. Уолтър Айзъксън заключава, че „Когато бъде приложен практически напредъкът в науката, означава повече професии, по-високи заплати, по-малко работни часове, по-обилни реколти, повече свободно време за възстановяване, за учене, за усвояване как да живеем без убийствения труд, който бил бреме за обикновения човек от миналото“.
Нещо повече, много хора не забелязват, че автоматизацията създава допълнително свободно време и вместо да го прехвърлим върху безработните, ние го споделяме доста равноправно. Ето един удивителен факт. През 1900 г. средната продължителност на живота в Съединените щати била четирийсет и седем години, хората започвали работа на четиринайсет, трудели се по шейсет и четири часа на седмица и нямали възможност да се пенсионират. Средностатистическият човек прекарвал в работа около 25 процента от целия си живот, останалото отивало за детството, за сън или за стоене у дома. Днес човек работи около 10 процента от живота си, тъй като средната продължителност е около 80 години, а половината преминава в обучение или в пенсия. За работа се отделя една трета от денонощието (8/24) и пет седми от седмицата. Половината от една трета от пет седми е малко под 12 процента. Като се сложат две-три седмици отпуск, няколко дни болнични и обичайните официални празници като Коледа, остават около 10 процента. В тях влиза и един час обедна почивка. Така че, да, като цяло обществото реши да използва породената от иновациите повишена производителност, за да даде на всички много повече свободно време. Джон Мейнард Кейс предрекъл, че хората на Запад ще работят само петнайсет часа на седмица в резултат от автоматизацията, Херман Кан предсказал, че ще минем към четиридневна работна седмица с тринайсет седмици отпуск и това не звучи толкова налудничаво, колкото бихме си помислили.
Както отбелязва Тим Уорстол, „Вие или някой друг имате ли абсолютно всичко, за което можете да мечтаете, но да е създадено от човешка ръка? Не? Няма кой да ви изтърка гърба или да ви обели гроздето? Значи все още има една-две задачи само за хора“. Представете си, че роботите могат да правят буквално всичко, което бихте искали да бъде свършено – включително изтъркване на гърба и белене на грозде, – и го правят толкова евтино, че няма нужда да ходите на работа и да печелите. Че какъв е проблемът? Ще получавате каквито стоки и услуги искате без пари. Значи няма да има нужда да се трудите, за да живеете, защото животът ще е безплатен. Това, разбира се, няма да се случи, най-малкото защото винаги ще има неща, за които можете да се сетите, но роботите няма да могат да ги вършат (наистина ли искате роботът да играе тенис вместо вас?), а роботите никога няма да са напълно безплатни, дори ако щете, защото се нуждаят от енергия, но мисловният експеримент е полезен. Работата сама по себе си няма да свърши.
Големите компании са слаби в иновацията
Иновацията често идва от аутсайдерите. Това е вярно както за отделните хора, така и за организациите. Джон Харисън е бил просто часовникар от Йоркшир, но когато разрешил проблема как да определя географската дължина чрез изработването на груби хронометри за корабите, дълго време не го приемали сериозно, понеже не бил известен учен, а решението му не включвало сложна астрономия. От Томас Нюкомен до Стив Джобс великите иноватори отново и отново са хора със скромен произход от затънтени провинции и нямат добри контакти или образование.
В другия край на скалата големите организации също често биват погубвани от по-иновативни стартъпи. IBM е изпреварен от „Майкрософт“, а „Майкрософт“ от „Гугъл“ и „Епъл“. В „Кодак“ не развили дигиталната фотография, въпреки че имали силни позиции във филмите. Вместо това парализираното от ужас ръководство гледало как целият бизнес модел бил сринат със земята от нахалниците от електронната индустрия. Компанията обявява фалит през 2012 г. В интерес на истината тази версия на събитията не е съвсем вярна. „Кодак“ изобретява дигиталната фотография, но бил обременен от преплетени интереси, тъй като в компанията се надявали, че тя ще отшуми, и не се възползвали. През 1975 г. един млад изследовател от „Кодак“ на име Стивън Сасън конструирал обемист фотоапарат, който правел неясно електронно изображение и го записвал върху лента на касета, за да се гледа на телевизионен екран. Той се опитал да заинтригува ръководството с изобретението си, но те заявили, че било скъпо, непрактично и с ниско качество. Сасън казва пред „Ню Йорк Таймс“, че „Отпечатването на снимки съществуваше от повече от сто години, никой не се оплакваше от снимките, бяха евтини, защо тогава някой би искал да ги гледа на телевизионен екран?“.