Хари Потър и затворникът от Азкабан
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Хари Потър #3
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт България
- ISBN: 954-446-557
- Переводчик: Мариана Екимова-Мелнишка
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Хари Потър и затворникът от Азкабан». Краткое содержание книги:
…Писъците бяха спрели, ледената вълна се отдръпваше…
В третата книга от поредицата за Хари Потър загадките стават все повече и все по-сложни. Около Хари се явяват зловещи призрачни създания, а затворник беглец, обвинен в масово убийство, се опитва да се добере до него. Но малкият магьосник не се предава, напротив — започва специално обучение за самозащита. Неговите лични страхове и кошмари се заплитат в горещо кълбо и разплитането им ще разкрие истината за част от историята на училището и някои от най-добрите му възпитаници… Тази истина е красива и страшна!
— Някои от колегите мислеха така — каза Лупин. — Той трябваше да положи голямо усилие, за да ги убеди, че съм безопасен…
— ОБАЧЕ Е СБЪРКАЛ! — викна Хари. — ВИЕ ПРЕЗ ЦЯЛОТО ВРЕМЕ СТЕ ПОМАГАЛ НА ТОЯ ТУК! — той посочи към Блек, който се бе добрал до леглото и се бе отпуснал в него, захлупил лицето си с разтреперана длан.
Крукшанкс скочи и се настани в скута на затворника, мъркайки. Рон се поотдръпна от тях, влачейки крака си.
— Аз не съм помагал на Сириус — рече Лупин. — Позволете ми да обясня. Ето…
Той раздели пръчките на Хари, Рон и Хърмаяни и подхвърли всяка от тях на притежателя й. Хари улови своята изумен.
— Така… — започна Лупин и пъхна пръчката си в джоба. — Вие сте въоръжени, ние не сме. Ще ме изслушате ли сега?
Хари не знаеше какво да мисли. Капан ли бе това?
— Щом не сте му помагал — не се стърпя той, поглеждайки гневно към Блек, — откъде знаехте, че е тук?
— От картата — отвърна Лупин. — Хитроумната карта. Както си седях в кабинета и я разглеждах…
— Нима знаете как да си служите с нея? — попита Хари, изпълнен с подозрения.
— Разбира се, че знам как да си служа с нея! — махна Лупин нетърпеливо с ръка. — Аз съм един от създателите. Под името Лун… така ми викаха приятелите ми в училище.
— Вие сте _от създателите_…
— По-важното е, че тази вечер я наблюдавах внимателно, защото ми беше минало през ума, че ти и твоите приятели можете да се измъкнете от замъка, за да посетите Хагрид преди екзекуцията на неговия хипогриф. И познах, нали?
Той беше започнал да крачи из стаята, спирайки поглед върху всеки един от тях. Под краката му се вдигаха малки облачета прах.
— Допуснах, че сте взели и старата мантия невидимка на баща ти, Хари.
— Откъде знаете за мантията?
— Колко пъти съм виждал как Джеймс изчезва под нея… — отвърна Лупин и пак махна припряно с ръка. — Работата е там, че дори и с мантия невидимка се появяваш на Хитроумната карта. Видях ви как прекосихте поляната и влязохте в колибата на Хагрид. Двайсет минути по-късно си тръгнахте от Хагрид и поехте назад към замъка. Този път обаче с вас имаше още някой.
— Какво? — изненада се Хари. — Никого нямаше!
— Не можех да повярвам на очите си — продължи Лупин, като продължаваше да крачи, но не обърна внимание на Хари. — Реших, че картата нещо се е повредила. Как можеше той да бъде с вас?
— Никой нямаше! — настояваше Хари.
— После видях друга точка да се движи бързо към вас с надпис „Сириус Блек“… Видях как се нахвърли върху вас и как издърпа двама в корените на Плашещата върба…
— Един от нас! — обади се ядосано Рон.
— Не, Рон — възрази му Лупин. — Бяхте двама.
Той престана да крачи и спря поглед върху Рон.
— Би ли ми разрешил да погледна плъха ти? — попита с равен глас Лупин.
— Каквооо? — изуми се Рон. — Какво общо има Скабърс с всичко това?
— Твърде много — каза Лупин. — Може ли да го видя, ако обичаш?
Рон се поколеба, после пъхна ръка под мантията си. Появи се Скабърс, който отчаяно се мяташе и Рон трябваше да го хване за дългата плешива опашка, за да не избяга. Крукшанкс се надигна в скута на Блек и започна тихо да съска.
Лупин се приближи до Рон и почти затаи дъх, докато внимателно оглеждаше Скабърс.
— Защо? — пак попита Рон, като примигваше уплашено и притискаше към себе си Скабърс. — Какво общо има моят плъх с всичко това?
— Това не е обикновен плъх — изведнъж се обади с прегракнал глас Сириус Блек.
— Какво искате да кажете? Разбира се, че е плъх…
— Не, не е — кротко му възрази Лупин. — Той е магьосник.
— Зоомаг — добави Блек. — И се казва Питър Петигрю.
ГЛАВА ОСЕМНАЙСЕТА
ЛУН, ОПАШ, ЛАП И РОГ
Минаха няколко секунди, докато осъзнаха това абсурдно твърдение. Пръв се обади Рон и каза същото, което Хари мислеше:
— И двамата сте полудели!
— Това е смешно — каза спокойно Хърмаяни.
— Питър Петигрю е мъртъв! — добави Хари. — Той е убил и него преди дванайсет години!
И посочи към Блек, чието лице се изкриви в мъчителна гримаса.
— Щях да го направя — изръмжа той, оголвайки жълтите си зъби, — но дребният Питър ме надхитри… Само че този път няма да успее!
И Блек се засили към Скабърс, отхвърляйки Крукшанкс на пода. Рон извика от болка, когато Блек се стовари с цялата си тежест върху счупения му крак.
— Сириус, НЕ! — викна Лупин, втурна се към Блек и го издърпа. — ЧАКАЙ! Не можеш да го направиш така изведнъж! Трябва да им обясним…
— После ще им обясняваме! — озъби се Блек и се опита да изблъска Лупин, посягайки към въздуха с едната си ръка да стигне до Скабърс.