Окото на света

— В стана си ли смяташ да ме отведеш, белодрешко? — изведнъж отекна гласът на Моарейн, едновременно от всички страни. — Мен ли ще разпитваш? — Тя пристъпи още крачка напред и внезапно сякаш стана по-висока. — Смяташ да заставаш на пътя ми?

Още една стъпка — и Ранд ахна. Тя наистина беше станала по-висока. Главата й вече се изравни с неговата, така както беше на коня. Сенките се сгъстяваха около лицето й като буреносни облаци.

— Айез Седай! — изкрещя Борнхалд и пет меча изсвистяха от ножниците си, — Умри! — Другите четирима се поколебаха, но той се хвърли напред.

Ранд извика, когато тоягата на Моарейн се вдигна да посрещне острието. Невъзможно беше това фино издялано дърво да устои на силния замах на стоманата. Мечът се удари в тоягата, от удара изхвърчаха искри, Борнхалд отхвърча назад към другарите си и петимата изпопадаха. От меча на Борнхалд, паднал на земята до тях, заструи пушек, острието се огъна и се стопи на мястото, където се беше ударило в тоягата.

— Смееш да ме нападаш! — прокънтя гласът на Моарейн. Около нея се завихриха сенки и я обгърнаха, тя се издигна и надвисна над улицата. Искрящите й очи гледаха надолу — очи на гигант, взрял се в насекоми.

— Тръгвайте! — извика им Лан, сграбчи поводите на кобилата на Моарейн и скочи на седлото си. — Бързо! — И излетя с жребеца си навън като хала.

За миг Ранд остана замръзнал на място, не вярвайки на очите си. Главата и раменете на Моарейн вече стърчаха над крепостната стена. Стражите и Белите плащове боязливо се отдръпнаха от нея. Лицето на Айез Седай се скри в нощта, но очите й, големи като две пълни луни, грееха гневно. Той преглътна, срита Облак и препусна след останалите.

На петдесет стъпки извън стената Лан ги спря и Ранд се обърна. Фигурата на Моарейн беше надвиснала високо над дървената палисада. Главата и раменете й бяха обкръжени от сребристия ореол на луната. Докато я наблюдаваше с широко отворена уста, Айез Седай премина над стената. Портите започнаха да се затварят панически. Щом стъпи на земята извън крепостната стена, тя отново възвърна нормалния си ръст.

— Задръжте портите! — извика нечий несигурен глас от вътрешната страна на стените. Ранд реши, че трябва да е Борнхалд. — Трябва да ги хванем! — Но пазачите на портата не забавиха скоростта, с която я затваряха. Двете крила се затръшнаха и миг след това тежкият лост се намести с трясък на мяетото си.

Моарейн бързо изтича до Алдийб, погали бялата кобилка по носа и пъхна тоягата си в подпръга. Този път на Ранд дори не му трябваше да погледне, за да се увери, че на тоягата й не е останал и белег от стълкновението.

— Ти беше по-висока от великан — промълви без дъх Егвийн, свила се на гърба на Бела. Никой от останалите не проговори, макар че Мат и Перин подкараха конете си по-настрана от Айез Седай.