Севилското причастие
- Автор: Перес-Реверте Артуро
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Александрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Севилското причастие». Краткое содержание книги:
Полусрутената барокова църква се намира в старинния център на Севиля и трябва да бъде разрушена. Но двама от най-яростните застъпници на унищожението й са загинали наскоро при тайнствени обстоятелства. Нещастни случаи ли са отнели живота им — или убийства? Ватиканът незабавно изпраща отец Лоренцо Кварт, изискан и невероятно привлекателен свещеник от тайните служби на папската държава, за да проучи случая.
В Севиля отец Кварт бива въвлечен в сблъсъка между застъпниците и противниците на църквата — суровият и консервативен свещеник на „Богородица със сълзите“, който се радва на безрезервната преданост на енориашите си; младият и амбициозен вицепрезидент на севилската банка „Картухано“, чиито интереси налагат унищожението на старата постройка; неговата съпруга Макарена — съвършена андалуска красавица и потомствена аристократка, чиято фамилия е тясно свързана с историята на църквата; майката на Макарена, херцогиня Нуево Естремо, елегантна възрастна дама, която страда от безсъние и е пристрастена към кока-колата; както и Онорато Бонафе, нечистоплътен репортер от клюкарско списание, чиято цел е да въвлече по възможност всички тях в скандал.
Отец Кварт постепенно бива оплетен от очарованието на Севиля — и от красотата на Макарена. Дните на старата църква са преброени, а той все повече се разкъсва между интересите на двата лагера и влиза в противоречие със свещеническите си обети.
— Защо да ме притеснява? Аз не съм лесбийка, отец Кварт. Казвам го, в случай, че сте загрижен за отношенията ми с Макарена. — Тя се разсмя. — Колкото до мъжете по принцип и в частност хубавите свещеници, аз съм девственица по обет и избор.
Притеснен, Кварт погледна към площада над рамото на жената.
— Какво става между Макарена и съпруга й? — попита той.
— Тя го обича. — Американката изглеждаше изненадана, сякаш това беше толкова ясно, че не се нуждаеше от обяснение. После иронично се усмихна на Кварт. — Не гледайте така, отче. Явно е, че не прекарвате достатъчно време в изповедалнята. Не знаете нищо за жените.
Кварт излезе навън и почувства слънцето върху раменете си като дебела наметка. Грис Марсала го последва, заобиколи купчина пясък и чакъл и спря до циментовоза. Свещеникът погледна нагоре към камбанарията, закрита от скелето, и погледът му се спря на обезглавената Дева над вратата.
— Бих искал да видя жилището ви, сестро Марсала.
— Вие ме изненадвате.
— Едва ли.
Настъпи тишина.
— Мразя да ме наричат „сестра Марсала“. Или това беше начинът молбата ви да прозвучи официално? В края на краищата, искате да посетите апартамента на монахиня, която живее сама. Не се ли тревожите какво ще кажат хората? Монсиньор Корво например? Или шефовете ви в Рим. Макар че, разбира се, вие информирате шефовете си в Рим.
Кварт не знаеше дали да се намръщи или да се засмее. В края на краищата се разсмя.
— Беше само предложение — каза той. — Една идея. Опитвам се да сглобя цялостната картина. Ако видя как живеете, това ще да ми помогне.
Той я погледна в очите и тя разбра, че говори истината.
— Разбирам. Търсите улики.
— Така е.
— Компютри, свързани с Рим. Нещо такова.
— Да.
— И ако откажа, ще влезете ли все пак, както направихте с квартирата на дон Приамо?
— Откъде знаете за това?
— Отец Оскар ми каза.
Твърде много информация циркулира наоколо, помисли си раздразнено Кварт. В този малък странен клуб всеки споделяше всичко. Единственият, който трябваше да се бори за информация, беше той. Под лъчите на безмилостното слънце, внезапно се почувства много уморен, изкушаваше се разхлаби якичката и да свали сакото, но не го направи.
Грис Марсала бавно заобиколи циментовоза.
— Защо не? — каза тя накрая със замислена усмивка. — През трите години, когато живях тук, в апартамента ми не е влизал мъж. Ще бъде интересно да видя какво е. Ще се опитам да не ви се хвърля на врата в минутата, когато затворя вратата. Ще се отбранявате ли като света Мария Горети или имам шанс? Въпреки че на моята възраст, не мисля, че ще представлявам голямо изпитание за нечий обет. За всяка жена е трудно осъзнае, че завинаги е изгубила красотата си. — Сега изражението й беше сериозно. — Особено за една монахиня.
— Разположете се удобно — каза тя.
Иронията беше явна. В малката всекидневна на апартамента й на третия етаж имаше много малко удобства. Тестният балкон гледаше към улица „Сан Хосе“, близо до Пуерта де ла Карне. Отне им само десет минути, за да стигнат тук от „Богородица със сълзите“. Под безжалостните лъчи на слънцето улиците бяха като фурна и варосаните стени заслепяваха. Севиля беше цялата в светлина. Бели стени и светлина във всички варианти, помисли Кварт, докато вървеше със сестра Марсала на зиг-заг в търсене на сянката. Това му напомни за времето, когато той и монсиньор Павелич тичаха от заслон до заслон по улиците на Сараево, за да се скрият от снайперистите.
Той махна очилата си и огледа стаята. Всичко беше безупречно чисто и подредено. Имаше канапе с плетена покривка, телевизор, малка библиотека с книги и касети, бюро с документи, папки и химикалки. И персонален компютър. Чувствайки очите на Грис Марсала върху себе си, той отиде до него — 486 с принтер. Достатъчно мощен, за да бъде този на Висперас, но нямаше модем, а телефонът беше на другият край на стаята, прикрепен неподвижно към стената.
Кварт плъзна поглед по книгите и касетите. Имаше предимно барокова музика, но и много фламенко, класическо и модерно, и всички албуми на Камарон. Книгите бяха монографии върху изкуството и реставрацията и есета върху Севиля. Две от тях, „Бароковата архитектура на Севиля“ от Санчо Корбачо и „Художествен пътеводител из Севиля и околиите провинции“ бяха пълни с листчета хартия, изпъстрени с бележки. Единствената религиозна творба беше износена, подвързана в кожа библия. На стената висеше в рамка репродукция на „Шахматен двубой“ от Питер Ван Хойс.
— Виновна или невинна? — попита Грис Марсала.
— Засега невинна — отговори той. — По липса на доказателства.