История на Втората световна война
- Автор: Лиддел Гарт Бэзил Генри
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Талев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «История на Втората световна война». Краткое содержание книги:
Японците успешно прилагат и т.нар. неравноделен преход на атаката. Са-молетоносачите трябва да се приближат по тъмно, а самолетите да излетят от тях на разсъмване, когато са най-близо до целта, след което самолетоносачите трябва да се оттеглят, но не директно по обратния път, и самолетите да се завърнат на тях по-далеч от мястото, от което са излетели. Така японската авиация трябва да измине едно по-късо и едно по-дълго разстояние, докато проследяващите я американски самолети ще трябва да изминат две дълги разстояния в двете посоки. Това неблагоприятно обстоятелство не е отчетено от американските стратези по отбраната.
Подредени по-важност, целите са американските самолетоносачи (японците се надяват в Пърл Харбър те да бъдат шест или в най-лошия случай три), линейните кораби, петролните резервоари и други пристанищни съоръжения, самолетите в главните бази в Уийлър, Хикем и Белоус Фийлд. Японските сили, които участват в нападението, се състоят от 6 самолетоносача, които носят на борда си общо 423 самолета; от тях в атаката участват, 360–104 бомбардировача, които летят на по-голяма височина, 135 пикиращи бом-бардировача, 40 торпедни бомбардировача и 81 изтребителя. Ескортиращите сили се състоят от 2 линейни кораба, 3 крайцера, 9 разрушителя и 3 подвод-ници с придружаващи флотилията 8 танкера. Цялата сила е под командването на адмирал Нагумо. Планира се и едновременна атака със свръхмалки (мини) подводници, които да се възползват от очаквания хаос.
Па 19 ноември подводниците напускат японската военноморска база Куре, като влачат на буксир миниподводниците. Главното ядро се събира на 22 ноември в залива Танкан на Курилските острови и потегля на 26 ноември. На 2 декември е получено известие, че заповедите за атака са потвърдени, затова корабите продължават пътя си с изгасени светлини. Дори и тогава е било в сила условието акцията да бъде отменена, ако корабите бъдат забелязани преди 6 декември или ако във Вашингтон в последния момент бъде постигнато спо-разумение. На 4 декември е последното презареждане с гориво и скоростта е увеличена от 13 на 25 възела.
До корабите продължават да пристигат сведения от консулството в Хонолулу през Япония и настъпва разочарование, когато на 6 декември, в навечерието на нападението, е съобщено, че в Пърл Харбър няма самолетоносачи. (По това време един се намира на калифорнийското крайбрежие. Друг превозва бомбардировачи до Мидуей, а трети току-що е стоварил изтребители на остров Уейк. Другите три се намират в Атлантическия океан). Обаче има сведения, че в Пърл Харбър са хвърлили котва 8 линейни кораба, които са без противоторпедни мрежи, затова адмирал Нагумо решава да продължи. Са-молетите излитат между 6,00 и 7,15 часа (хавайско време) на следващата сутрин на около 440 км северно от Пърл Харбър.
Има две големи предупреждения до американското командване, които са можели да променят изхода от операцията, но това не става. Първото е, че от 3,55 часа нататък на няколко пъти е било съобщено за приближаващи се под-водници. Една от подводниците е потопена в 6,51 часа от американски разру-шители, a друга — в 7,00 часа от военноморската авиация. След това малко след 7,00 часа разположената в най-северната част на острова американска радарна станция открива, че се приближават голям брой самолети, вероятно над 100. Обаче от информационния център решават, че това са бомбардировачите В-17, които се очаква да пристигнат от Калифорния, макар те да са само 12 и трябва да дойдат от изток, а не от север.
Атаката започва в 7,55 и продължава до 8,25 часа, след което в 8,40 часа следва втора вълна от пикиращи бомбардировачи и др., които летят на по-голяма височина. Решаващ фактор се оказва използването на торпедоносците с първата вълна.
От осемте американски линейни кораба са потопени „Аризона“, „Оклахома“, „Западна Вирджиния“ и „Калифорния“, а „Мериланд“, „Невада“, „Пен-силвания“ и „Тенеси“ са сериозно повредени. („Невада“ остава на брега, а „Калифорния“ е спуснат по-късно отново на вода.) Потопени са също 3 раз-рушителя и 4 малки кораба, а 3 леки крайцера и 1 плаваща ремонтна база за хидроплани са сериозно повредени. Унищожени са 188 американски самолета и 63 са повредени. Японците губят само 29 самолета, а 70 са повредени. В атаката, която се оказва пълен провал, са унищожени 5 миниподводници. За-губите в жива сила са 3435 убити или ранени американци, докато японските не са много ясни, но убитите са под сто.
Японските самолети се завръщат на самолетоносачите между 10,30 и 13,30 часа. На 23 декември основните сили на флотилията пристигат обратно в Япония.
Ударът носи три големи преимущества на Япония. Тихоокеанският флот на Съединените щати буквално е изваден от строя. Операциите в югозападната част на Тихия океан са гарантирани срещу военноморска намеса и силите, участвали в нападението срещу Пърл Харбър, могат да помогнат за изпълнението им. Сега японците печелят повече време да разширят и да укре-пят отбранителния си пръстен.