Десет приключения на Лиско
- Автор: Априлов Борис
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Десет приключения на Лиско». Краткое содержание книги:
— Какво е това проклето условие?
— Да ни дадеш по една ягода.
— Не! — извика жабокът. — Името си е мое и ягодите са мои!
— Тогава няма да те заведем никъде.
— Добре, на теб ще дам една.
— И на другите.
— Добре, и на Домби, който е приятел на Димби.
— И на Мокси ще дадеш.
— На него аз ще му дам едно голямо нищо. На него нищо няма да му дам.
— А пък аз съм ти умрял за ягодите! — извика Мокси.
— Добре, ще му дам половин ягода.
След като разговаряха още половин час, Чими отстъпи, обеща цяла ягода и за Мокси. Четиримата приятели излязоха от водата и тръгнаха. Трябваше да вървят дълго. Конкурсът щеше да се състои в Другата гора, на четири часа път.
Крачеха мълчаливо. Само Чими подскачаше насам-натам и повтаряше:
— Съсипахте ме!… Обрахте ме!… Мързеливци такива!… Не могат да си спечелят с честен труд, а чакат да им дадат… по цяла ягода!… Не ви е срам!… Чудите се как да ми отмъкнете ягодите…
Мислите на Лиско: „Хубаво е да се направи едно добро. Този проклет жабок си живее с това дълго име и изведнъж му се откриват възможности да го продаде за една кошница ягоди.
Ще отидем, ще го изтърсим пред журито и ще предизвикаме възхищение. Еееее — ще кажат всички, — браво, това се казва име, браво, браво. И ще започнат да се мъчат, но никой няма да го произнесе правилно, докато не го научат наизуст. Заслужава си едно такова приключение. Освен другото, най-важното.“
Но какво беше най-важното, Лиско не спомена дори в мисълта си.
Мислите на Димби: „Все пак едно приключение. Вместо да седим в Нашата гора, ще се поразходим до Другата гора. Може би ще се посмеем.“
Домби: „Най-после ще опитам вкуса на дивите ягоди!“
Мокси: „Това се казва приключение, без риск и страх. А накрая ще те почерпят и с ягода. По всяка вероятност няма нищо по-интересно от това, да извървиш четири часа път за една ягода. Представям си как ще ми я поднесат и как ще я изям. Ще се опитам да я изям за един час. Петнайсет минути ще я мириша и останалите минути ще я държа в устата си, докато се стопи. И най-важното, никакъв риск нито за живота, нито за нервите. Приключение за удоволствие, без каквито и да е примеси от страх.“
— Отмъкнаха ми наградата — мърмореше Чими. — Да не видят у някого награда, втурват се да му я изядат.
Жабокът преброи придружителите си:
— Много бе! Голяма компания се извъдихте! Четирима!… Не мога да разбера как се намирате и как се търпите!… Аз например съм винаги сам. Вие не сте компания, а стадо… Отмъкнахте ми цели четири ягоди.
Прекосиха всички познати полянки. Нашата гора се разредяваше, а по едно време се разреди толкова много, че изчезна. Навлязоха в камениста местност, през която се провираше и лъкатушеше Нашата река, идваща от Резедавия вир.
Щом изчезна гората, Чими се почувствува изигран. Той спря и заяви, че няма да позволи да го измамят и няма да даде каквато и да е ягода дори на африканския крал. Никой не познаваше африканския крал, но все пак всички разбраха, че ягодите им се изплъзват. Лиско обяви петминутна почивка. Мокси заяви, че отива на конкурса единствено заради ягодата си и щом му отнемат тази микроскопична награда, не му остава нищо друго освен да се върне. Димби заяви, че Чими е ненормален, и апелира за незабавно връщане, защото, както е тръгнало, ще последват още неприятности. Неочаквано за всички Домби го удари на молба.
— Чими — каза той, — аз се моля за първи път в живота си. Моля те, дай ми една ягода от твоята награда, защото, където и да ида, винаги се оглеждам за диви ягоди и никога не намирам, но съм чувал, че други намират, макар и по други места.
— Не! — извика Чими и направи крачка назад.
Той направи крачка назад и падна в една дупчица. Дупката беше достатъчно голяма да го пропусне и достатъчно малка, за да го задържи.
— Не може да бъде! — изуми се Димби.
— Пак! — извика Мокси.
— Този проклетник пропада във всеки срещнат процеп и всеки варел! — засмя се Лиско.
— Просто е надарен да пропада — забеляза Домби.
— Голям кеф ми достави! — ухили се Мокси. — Заслужаваше си да дойдем дотук, за да го чуем отново да вряка за помощ.
Чими се раздираше. Той ги обвини във всичко — и за падането в дупката, и в заговор да му отнемат ягодите, и в намерението да му откраднат името, за да го предложат като свое на конкурса.
Въпреки протестите на Мокси Димби се наведе и измъкна проклетника от дупката. Чими се отърси и преброи за не знам кой път придружителите си.
— Много сте! — изкрещя той. — Не сте един и двама, а цяла глутница!… Пукната ягода не давам! — Тръгнаха. — Разбрахте ли? Ако вървите заради ягодите ми, по-добре да се връщаме. Не мога да си раздавам ягодите навсякъде!…