Непознатата от Ямайка
- Автор: Каултър Катрин
- Серия: The Bride #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Минчо Бенов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Непознатата от Ямайка». Краткое содержание книги:
Хората казват, че тя има трима любовника. Деветнадесетгодишната англичанка София Стантон-Гревил е изпратена след смъртта на родителите си при жестокия си чичо в Ямайка. Тя е свикнала да командва мъжете и да ги върти на малкото си пръстче и смята да прибави Райдър към списъка си.
Само като го видя. Софи изпита такова удоволствие, че едва успя да кимне.
Райдър й се усмихна и леко я погали.
— Не, Дъглас, ако обичаш, нищо не казвай. Нещата се променят, нали? Така че, за да изразиш съответното уважение, наричай ме Господарят Райдър, или Фермерът Райдър. Започвам да си мисля, че трябва да конструирам нов вид плуг, който да е достатъчно елегантен и достоен да бъде изработен от прословут майстор като Хоуби или като Уестън например.
— А аз си мисля, Райдър, че си полудял — напълно полудял и много щастлив.
— А какво ще кажеш за нашия дом, а?
— Че е истински дом, и че сте го направили такъв за много кратко време.
— Трябва да призная, че за осъществяването на това малка, съвсем мъничка заслуга има и Софи, но не искам да я карам да се чувства безполезна.
Софи изпищя и се втурна към него, а Райдър, с очи, просветлели като следобедно небе, я грабна, притисна я към себе си и я завъртя.
Графът забеляза как жена му ги наблюдава с усмивка.
Граф и графиня Нортклиф нямаха никакво намерение да спят на куп одеяла в някоя от гостните. Макар че, ако можеше да се вярва на Райдър, а той определено разбираше от тия неща, брат му и снаха му чудесно се забавляваха помежду си — брат му бе творческа натура.
Графът и графинята останаха само до следващия ден на обяд, тъй като бяха тръгнали да посетят херцог и херцогиня Портсмут. А Синджън и Джеръми щяха да останат за по-дълго. Както през смях обяви Синджън, целта на нейното посещение била да види Райдър, облечен в селската му риза.
Нямаше и час след заминаването на графа и графинята и Синджън завари брат си и съпругата му доста пламенно прегърнати. Тя се изкашля, Райдър вдигна поглед и се намръщи:
— Изчезвай, Синджън! Ти си едва петнадесетгодишна и не бива да ставаш свидетел на целия този изблик на чувства.
— Амии! — отвърна Синджън. — Да можеш само да видиш Дъглас и Алекс, когато смятат, че никой не ги гледа — няма да повярваш какви съм го виждала да ги вършат. А Алекс всеки път отмята глава и издава ония смешни тихи звуци, и…
— Млъквай, малката! Е, казвай какво има, и ако не е спешно, да знаеш, че ще ти отупам задника.
— Трябва да поговоря с теб насаме, Райдър — много сериозно рече тя и Софи, възвръщайки си равновесието, леко кимна и се оттегли.
Райдър скръсти ръце на гърдите си и се облегна на рамката на камината.
— Хайде, че закъснявам.
— За какво?
И за невероятно учудване на брат си, Синджън се изчерви и закърши ръце:
— Те ще пристигнат всеки момент. Яздих дотук възможно най-бързо, за да те предупредя. О, Райдър, съжалявам — нищо друго не можех да направя. Знам какво ще ти е, ако Дъглас или някой друг от семейството разбере колко си чудесен, но…
Райдър изпита някакво странно усещане под лъжичката си:
— За какво става дума?
— След по-малко от две минути пристигат децата.
— Значи имаш две минути, за да ми обясниш всичко това.
— Двамата с Джеръми яздихме до Хадли, за да посрещнем Джейн и децата. Е, по-късно можеш и да ми отупаш задника за това, но, Райдър, той наистина си намери мястото сред тях, а и толкова забавно му беше… Двамата с Оливър вече са чудесни приятели. О, скъпи, остава само една минута. Джейн се разболя от шарка. И веднага ми изпрати писмо, в което пишеше, че децата трябва да заминат, за да не се разболеят и те. После в Нортклиф Хол се получи писмо и от Лора, една от помощничките й, която пишеше, че не знае какво да прави. Така че й казах двете с Джейн да изпратят всичките деца тук. Какво друго можех да направя, Райдър? Да кажа на Дъглас ли?
Погледът на Райдър се зарея в далечината:
— Е, така поне един проблем се разрешава, нали така? А това, което дочувам, да не е шум на колела? Най-вероятно. И кой заплати всичко това, Синджън?
— Аз. Похарчих почти всичките си спестявания, но се справих. Не исках децата да пътуват с дилижанса, така че наех четири карети — три за тях и една за багажа, и успях да им запазя четири стаи в странноприемницата „Златният телец“ в Рийдинг.
Райдър се усмихна на сестра си и я потупа по бузата:
— Добре си направила. А сега да вървим да посрещнем домочадието ми. Божичко, надявам се никой от тях да не се е заразил от шарка — би било направо ужасно.
— Ами Софи?
— Софи не е глупачка — отвърна той, но наострените уши на Синджън доловиха, че гласът му звучи някак много странно.
Когато двамата със Синджън заслизаха по предното стълбище на Чедуик Хауз, Софи и Джеръми вече смъкваха децата от каретите. С тях пристигна само Лора Бракън, тъй като и останалите две помощнички покрай Джейн се бяха изпоразболели от шарка. Лора, милата, беше напълно изтощена, но за щастие всички деца се чувстваха отлично.