Непознатата от Ямайка
- Автор: Каултър Катрин
- Серия: The Bride #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Минчо Бенов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Непознатата от Ямайка». Краткое содержание книги:
Хората казват, че тя има трима любовника. Деветнадесетгодишната англичанка София Стантон-Гревил е изпратена след смъртта на родителите си при жестокия си чичо в Ямайка. Тя е свикнала да командва мъжете и да ги върти на малкото си пръстче и смята да прибави Райдър към списъка си.
— Опита се, но не може да се изразява така свободно като мен.
— Е, съмнявам се и да е толкова скромен като теб.
— Добре де — прекъсна я Райдър и постави книгата обратно в дланта й, — това са само клюки. А сега, Софи, време е да дойдеш да си легнем в онова легло. Разбрах, че си се окъпала, тъй че това извинение вече е изхвърлено заедно с водата от ваната.
— Не искам, Райдър.
Тя закърши ръце. Толкова беше смешно — неговата Софи, силната жена, която през последната седмица управляваше толкова много слуги и дори си тананикаше, докато работеше, така безпомощно и укоризнено да кърши ръце.
— А не искаш и да ми кажеш защо плака следобед, така ли?
— Не. Не е нещо чак толкова съществено, честна дума. Просто… Изгубих част от сребърните прибори.
Но Райдър само поклати глава, съблече се и застана гол пред гаснещия огън загледан в жарта.
Тя не можа да се сдържи да не го погледне и той й протегна ръце:
— Хайде, любима, идвай вече. Тази вечер ще се опитам да направя и невъзможното, за да ти доставя поне малко удоволствие. А ако не успея тази вечер, какво пък — остават ни и утре вечер, и вечерта вдругиден…
Тя поклати глава, но той я вдигна, взе я на ръце, отнесе я до леглото и нежно я постави по гръб, после сръчно развърза колана на халата й.
И без да обръща внимание на това, че тялото й е вдървено, че лицето й е пребледняло и че в очите й сечете онова проклето безпокойство, смъкна нощницата й, изправи се и я погледна.
— Не, не, не се завивай!
Тя отвърна лице от него, притисна ръце към тялото си и сви юмруци.
— Красива си, Софи. Вярно, не си приказна принцеса като Мелисанда, но, както и тя изтъкна, въпреки всичко си хубава. И ми се иска да останеш с мен. А сега ще… Не, просто ме остави да ти покажа.
Той легна до нея и много нежно прекара пръсти по брадичката й, по устните й, по носа й, сетне поглади веждите й. Просто я гледаше и докосваше лицето й.
Тогава тя най-сетне вдигна поглед към него:
— Райдър, знам, че искаш да ме обладаеш. Няма нужда да си играеш така с мен. Просто свършвай с това, моля те. Няма да се боря с теб — знам, че това няма да доведе до нищо добро. Уморена съм и искам всичко това да свърши.
Той се засмя:
— Ахаа! Всичките ония проклети мъже, а? „Да те обладая“… Какъв прекрасен начин да кажеш „правя любов“. Хубаво, мисис Шербрук, аз пък ще ти кажа, че ти си моя съпруга и че ще си играя с теб, додето не закрещиш от удоволствие. Искам да ти е хубаво. Искам да се смееш, да отвръщаш на целувките ми… Все още не можеш да разбереш това, нали? Но ще го разбереш.
Наведе се и я целуна по устата — много нежно; устните му я докоснаха леко като крилца на пеперуда. И продължи да я целува, додето тя не се отпусна под тялото му.
— Знаеш ли колко си вкусна? И колко обичам да те целувам, а?
— Не е лошо — призна си тя, но малко се смути, понеже в момента, в който разтвори устни, за да проговори, той леко плъзна езика си в устата й и докосна нейния.
Озадачена, тя изопна тяло и застина.
Но Райдър, както и преди, напълно се контролираше. Цялото му същество бе насочено към нея — към реакциите й, към променливите й изражения, към просветляването или помръкването на сивите й очи. Единственото, което искаше, бе тя да се слее с него и да измести всичките й спомени със смеха си, с чистата си радост от живота, с удоволствието, което изпитва заедно с нея.
И той продължи. Времето бе пред него. Нощта бе дълга. И знаеше, че за нея друга възможност няма.
Говореше и говореше, прогонвайки от съзнанието й спомените, които се промъкваха, щом я докосваше. Каза й, че обожава гърдите й, бели като сняг и така закръглени, както ще бъде коремът й, когато ще носи неговото дете. О, коремът й… — обхвана ханша й с разперени пръсти — да, тя сигурно лесно ще износва децата им, а те ще са толкова, колкото на нея й се иска да роди; после пръстите му започнаха леко да я галят. Но когато се докоснаха до меката й женска плът, тя се изметна в леглото и се изтръгна от ръцете му.
А той направо се удиви. Проследи я с безизразен поглед как се доближава гола към източните прозорци на спалнята и как застава там, с гръб към него и с наведена глава.
Отиде до нея, сви вежди, но без да казва нищо, леко постави ръце на раменете й и нежно я обърна към себе си.
— Е, и за какво е всичко това?
— Толкова омърсена се чувствам…
Боже милостиви! — помисли си той, загледан в тила й — най-сетне преградата се срути. Крайно време беше! И бавно изрече:
— Най-сетне ми казваш истината. Крайно време беше, Софи. Ей сега ще оправим нещата.
Тя замълча.
— Не вярвам всичко това да е предизвикано от докосването на пръстите ми между бедрата ти, но и то има някаква връзка, нали? То те накара да си припомниш… Да не би да си виждала как някой от ония мъже прави това с Далия? Или някой от тях принудително го е правил с теб? — Той изчака, но тя не отговори. — Добре тогава. Но ти не си устроена като мен, Софи. За да постигнеш женското удоволствие, ти трябва да познаеш ласките между бедрата си. И няма никаква причина да се чувстваш омърсена или засрамена, или каквато и да било — трябва да усещаш само възбуда и очакване.