Непознатата от Ямайка
- Автор: Каултър Катрин
- Серия: The Bride #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Минчо Бенов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Непознатата от Ямайка». Краткое содержание книги:
Хората казват, че тя има трима любовника. Деветнадесетгодишната англичанка София Стантон-Гревил е изпратена след смъртта на родителите си при жестокия си чичо в Ямайка. Тя е свикнала да командва мъжете и да ги върти на малкото си пръстче и смята да прибави Райдър към списъка си.
— Нищо няма да остане за ядене — рече мисис Чивърз, прехвърляйки поглед от едно дете на друго. — Знам какво е — имам си трима внуци, и всичките ядат така, сякаш им е за последно.
— Значи просто трябва да изпратим мисис Бедлок в Лоуър Слотър, за да изкупи целия град — разсъди Софи, а Райдър погледна към нея, все още отбягвайки погледа й, и тя можеше да се закълне, че страните му пламнаха.
През следващите няколко часа той все така успешно продължаваше да я отбягва. Не му беше трудно, тъй като всяко едно от децата обсебваше вниманието му. Той ги разведе из източното крило, разказа им за мистър Дюбюс, като го изкара такъв злодей, който едва ли не можеше да разруши света, но леля му, скъпата леля Милдрид, го познала и извикала подире му, и сега щял да си плати за престъпленията.
А през това време Софи просто изчакваше благоприятен случай и решаваше кой къде ще спи.
Най-сетне успя да го приклещи в ъгъла, когато Райдър се опитваше да се измъкне от къщата иззад гърба й:
— Я стига, Райдър! Искам да говоря с теб, и то веднага — иначе, обещавам ти, много ще съжаляваш.
Това го накара да отърси мъжествената си перушина и остро да отвърне:
— Така ли? И какво смяташ да ми направиш? Да ме овържеш и да се погавриш с тялото ми ли?
— Хайде — усмихна се тя. — Ела да се поразходим.
Тръгнаха из ябълковата градина зад къщата. Бяха съвсем сами, зад дърветата не се криеше нито едно дете — с тях беше Синджън, която изпълняваше ролите на посредник, на майка и бавачка едновременно. Райдър мълчеше. Софи си затананика. Внезапно тя се разсмя:
— Значи се смути, а?! Никога нямаше да го повярвам, но ти наистина се смути. Не можа дори да ме погледнеш в очите. Да не би за това, че дори и за миг не повярвах, че всичките тия деца може да са твои? Е, ако е така, това е бил страхотен удар по мъжкото ти самочувствие.
— О, я върви по дяволите, Софи!
— Не, не е така. Просто се надявах да те изтръгна от проклетото ти мълчание. Не, ти беше и все още си смутен, защото не желаеш никой да разбере, че изобщо не си такъв развратен нехранимайко. Харесва ти да бъдеш homme terrible, а всичко това, скъпи мой, направо разбива представите за твоето безразсъдство.
— Може пък и да не ги разбива. Какво знаеш ти, по дяволите? Да не би оная нещастница Синджън да ти е казала нещо?
— Ами да. Отначало беше отчаяна, защото се боеше да не би да грабна пушката и да те застрелям. А после я притиснах до стената и я накарах да изплюе камъчето — нали разбираш, тогава, когато ти часове наред усърдно ме отбягваше. Каза ми, че се е надявала вече да си ми разказал за всичко това: че държиш Ненагледните си в пълна тайна, че смяташ, че те са си лично твоя работа, в която никой, дори и семейството ти, няма право да ти се бърка, че тия проклети пари са си твои и можеш да правиш с тях каквото си щеш. Каза и че чичо ти Брандън навярно се обръща в гроба поради твоята филантропия, но заради добрата кауза, в която влагаш парите му, може би ще остане в ада за доста по-кратко време.
— Явно е издала и майчиното си мляко. Обзалагам се, че е изпяла дори и за тримесечните срещи на копелетата, нали така, проклетията му?
Софи го изгледа неразбиращо.
— Тогава забрави. Божичко, хлапето е премълчало поне едно нещо, което не му влиза в работата!
— И до края на нищожния ти живот няма да го забравя. Срещи на копелетата ли? Що за срещи са това? Казвай веднага!
Райдър изруга, а Софи се разсмя:
— Това с нищо няма да ти помогне. Е? Какво означават тия срещи на копелетата? А?
— Добре де, по дяволите. На всеки три месеца двамата с Дъглас се събирахме да преброим копелетата си, за да не би, разбираш ли, случайно да пропуснем някое. Той вярваше, че всичките тия деца са мои копелета.
— Чудя се какво ли ще си каже, когато разбере истината.
— Да, ама няма да я разбере — отсече Райдър. — Това изобщо не му влиза в работата.
Тя го погледна и сви вежди:
— О, да, ти си толкова добър, толкова мил, такъв чудесен рицар, че направо ще ми се доплаче.
— Я по-добре си затваряй устата. Това съвсем не значи, че не обичам жените — сряза я той, явно раздразнен от това, колко спокойно възприема всичко. — По дяволите, Софи! Сбогувах се с пет — с цели пет! — жени! И дори съставих списък с евентуални съпрузи за всяка една от тях. На трите, които искат да се омъжат, ще им дам зестри, а другите две заминават за Лондон, и аз ще осигуря и тях. Аз съм един търсен любовник и те всичките са наскърбени, направо са изпаднали в дълбока депресия от това, че вече няма да им доставям удоволствието да бъда с тях.
Софи се разсмя:
— Райдър, знаеш ли колко си смешен? Направо си смешен! Да се хвалиш с любовниците си, а да премълчаваш за децата си. Знаеш ли, изобщо не мога да си представя, че мъж като теб няма да се погрижи за жената, в чието легло се пъха. И много се изненадвам, че брат ти те познава толкова слабо.