Непознатата от Ямайка
- Автор: Каултър Катрин
- Серия: The Bride #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Минчо Бенов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Непознатата от Ямайка». Краткое содержание книги:
Хората казват, че тя има трима любовника. Деветнадесетгодишната англичанка София Стантон-Гревил е изпратена след смъртта на родителите си при жестокия си чичо в Ямайка. Тя е свикнала да командва мъжете и да ги върти на малкото си пръстче и смята да прибави Райдър към списъка си.
— Не е съвсем така.
— Аха — промълви той и почувства как стомахът му се свива. Колкото до желанието му, то отдавна бе преминало. — Значи някои от ония мъже са те докосвали там? Галили са те там, така ли? Затова ли е всичко? Още ли ще ме караш да се боря със спомени, с някакви си мръсни привидения, а?
Привидения ли?! — помисли си тя и несъзнателно потръпна.
— Кажи, Софи.
— Съжалявам, Райдър.
— По дяволите, жено! — разтърси я той. — Престани да блееш като някоя проклета овца! Когато се запознахме, ти беше опърничава палавница, а сега се държиш с мен като някоя истерична кавгаджийка. Престани, по дяволите!
— Добре, ще престана! — кресна му тя, отдръпна се, огледа се безумно, не видя нищо, с което да го удари и се запъти към вратата.
— Гола си!
— Върви по дяволите!
Той вече посягаше към халата си, но тя се върна в спалнята с метла в ръка, нахвърли се върху него като рицар без кон и той, без да иска, се разсмя така, че чак се хвана за корема, и продължи да се смее, докато тя не го удари по главата. После го удари отново, и отново, и през цялото време го ругаеше.
Най-сетне той успя да почувства болката, която му причиняваше бодливата слама, пулсиращата болка на лявото си слепоочие и сграбчи метлата за дръжката. Но тя беше силна, дяволски силна и решителна, и побесняла…
Нужни му бяха доста усилия, за да изтръгне метлата от ръцете й, без да я нарани.
Захвърли я настрани, прегърна жена си и грубо я притисна към себе си. После силно я целуна, сграбчи я за задника и я притисна към интимните си части, а тя изви гръбнак и се опита да го ухапе.
— Добрият Бог ми е свидетел колко се радвам, че се върна — рече той и отново силно я целуна, метна я на рамо и я понесе към леглото. — Омърсена се чувстваш, така ли? Добре, скъпа ми женичке, дай да видим как ще се чувстваш, когато свърша с теб.
19.
Тя го удряше, блъскаше го, извиваше се, задъхана от усилие, крещеше му, наричаше го с всички мръсни имена, които бе чувала в Ямайка.
Но той само се смееше и я притискаше под себе си.
Когато започна да я целува по корема, тя яростно заскуба косите му. Райдър само въздъхна, смъкна калъфката на една възглавница и завърза ръцете й за резбованата колона на леглото над главата й.
Все още бе в състояние да го удря с крака, но това се понасяше. После се върна към приятната си задача. Целуна я по белия корем и плъзна език навътре в пъпа й, а ръцете му галеха бедрата й отвътре. После спря и я погледна:
— А ей това ще ти хареса, Софи.
Наведе се внезапно, повдигна бедрата й, покри я с уста и тя изпищя силно и пронизително, но той изобщо не помръдна.
Средният му пръст нежно навлезе в нея. О, помисли си, та тя е влажна, макар и съвсем леко. Е, няма значение, нали вече изпитва удоволствието.
А тя се отпускаше, разтваряше се, и дълбоко в себе си, ниско в корема усещаше нещо, някаква болка, която я завладяваше, караше я да изпитва желание, и макар да му крещеше какви ли не ругатни, надигаше бедра, за да се доближи по-плътно към него. Пръстът му бе навлязъл дълбоко в нея, движеше се навътре навън, а устата му откликваше на ритъма и я влудяваше.
Тя усещаше, че нещо ще се случи, нещо, което отчаяно желаеше, и все пак й се щеше да го проклина за това, което прави с нея. После изстена, изметна се така рязко, че той едва не я изпусна и застина, но само за миг.
Райдър надигна глава за момент:
— Още ли се чувстваш омърсена, Софи?
Бедрата й конвулсивно се свиха и тя му кресна:
— Ти, проклети негоднико, копеле такова, ти…
— Още мъничко, любима, и ще разбереш. Но продължавай да ругаеш — от това още повече ми се дощява да закрещиш от удоволствие.
Тя вече крещеше, дишаше задъхано и тежко, не разбираше, че й остава още съвсем малко. В следващия миг той рязко я дръпна, пръстът му навлезе дълбоко, устата също, почувства как краката й се изпъват и усети надигащите се контракции, спазмите, от които тя се надигна в леглото.
Задържа я в този върхов момент, накара я да забави удоволствието, да не спира, докато тя не закрещя от мощта му, от това, че най-после го е приела. И когато най-сетне се отпусна меко в ръцете му, той разтвори широко краката й и навлезе дълбоко в нея.
Почувства последните конвулсии на оргазма й и това му бе достатъчно — още в следващия миг се освободи и изкрещя от удоволствие, не поради собствения си оргазъм, който бе невероятно мощен, а заради нейния, който най-сетне бе успял да предизвика.