Непознатата от Ямайка
- Автор: Каултър Катрин
- Серия: The Bride #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Минчо Бенов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Непознатата от Ямайка». Краткое содержание книги:
Хората казват, че тя има трима любовника. Деветнадесетгодишната англичанка София Стантон-Гревил е изпратена след смъртта на родителите си при жестокия си чичо в Ямайка. Тя е свикнала да командва мъжете и да ги върти на малкото си пръстче и смята да прибави Райдър към списъка си.
— О, имаш късмет, че съм толкова отзивчив и щедър човек — отвърна той.
— Разбира се, при това дори и към мен, твоята жена.
— Престани да се подиграваш, Софи!
— Добре — съгласи се тя и го целуна.
Райдър възнамеряваше да продължат да се любят, когато дочуха силния, ясен глас на Джеръми:
— Райдър! Софи! Къде сте? Мелиса си поряза ръката и плаче за вас.
— Какво ни остава? — засмя се Райдър, стана и издърпа Софи.
20.
Мисис Чивърз влезе и подаде на Софи един най-обикновен плик, на който с печатни букви бе изписано името й.
— Донесе го момчето на Майърз, мадам — сухо рече тя. — Голям глупак е, също като баща си.
— Благодаря ви.
Софи посегна към писмото и ръката й потръпна, но мисис Чивърз не забеляза и тя побърза да се отправи към малкия заден салон, който бе отредила за себе си. Затвори, облегна се на вратата и продължи да оглежда писмото.
На пръв поглед съдържанието не беше чак толкова тревожно:
Днес в три часа следобед ще се срещнем под стария бряст на разклона за Лоуър и Ъпър Слотър. Не закъснявай, а би било разумно и да не казваш на мъжа си — не ми се ще да го убивам.
Беше подписано само с „Д. Л.“
Дейвид Локридж. Лорд Дейвид.
Софи се отдръпна от вратата, приближи се до малкото си писалище, седна, постави писмото отгоре и остана загледана в него.
Само два часа имаше, за да реши какво да прави.
— Софи! Тук ли си?
Синджън отвори вратата със замах и влезе. Изглеждаше толкова красива, освежена от вятъра, също като Райдър, когато се връщаше в галон от полето. И също като Райдър сините й очи блестяха просто от удоволствието, че е жива.
Но лицето й в миг се изопна:
— Какво има? Случило ли се е нещо?
Беше и чувствителна като брат си.
— Няма нищо, Синджън — Софи се изправи, бавно, много бавно сгъна писмото и го пъхна в плика. Какво да го прави?
— Дойдох да те повикам за обяд. Стига, разбира се, да не поискаш да се откъснеш от лудницата, която несъмнено ще настане. Райдър обяви, че го боли глава и отиде да чисти клетките в конюшнята. Джейн май е права, като казва, че децата трябва да обядват не с възрастните, а само с гувернантките си.
— Е, значи ще трябва да продължим по процедурата на Джейн — весело се засмя Софи. — Нека мисис Чивърз да каже на готвачката, че децата ще обядват в салона за закуска. А колко гувернантки имаха при Джейн?
— О, поне пет — избухна в смях Синджън.
— Чудесно. Погрижи се, моля те, за това. И повикай Райдър от конюшнята. — И се разсмя, наистина съумя да се засмее.
Синджън излезе от стаята без възражения, а Софи бързо пъхна плика в горното чекмедже на писалището си и го прикри под останалите книжа.
Щом разбра от сестра си за новото разпределение, Райдър веднага побърза да се върне в голямата трапезария, сред благодатното спокойствие, където седнаха да обядват само тримата — той, Софи и Синджън.
— Прекалено мрачна е тази стая — отбеляза Синджън, бодна с вилицата голямо парче шунка и го поднесе към устата си.
— Така е — съгласи се Софи, без да вдига глава, и продължи да ровичка в чинията си.
— Ако нещо не ти е добре, кажи си — рязко рече Райдър.
Но тя съумя да му се усмихне:
— Нищо ми няма, малко съм поуморена. Не помниш ли, че Джени снощи сънува кошмари? А аз после не можах да заспя.
Райдър сви вежди, но замълча. Нощес тя заспа мигновено — той беше този, който близо час не можа да заспи от притеснение.
Какво, по дяволите, й ставаше? Да не би да съжалява, задето приеха децата в дома си? Те ли я тормозеха? Вярно, че не беше привикнала да живее в такава лудница, каквато създават цели седем дечурлига. Или може би пак я прихващаха старите истории? Едва ли — снощи с такова удоволствие се люби с него, но пък кой знае?
А Синджън, милата, сякаш нищо не бе забелязала, и продължаваше да обсъжда промените, които трябваше да се направят в трапезарията.
След като се наобядваха, Райдър тръгна да излиза. Целуна нежно Софи по устата, приглади веждите й и изучаващо огледа лицето й, но не забеляза нищо обезпокоително. А имаше толкова много работа, толкова много решения трябваше да взима — ето, след десет минути имаше среща с Том Линч, един от най-интелигентните си и разсъдливи арендатори. Въздъхна и излезе с надеждата, че Софи просто има нужда от почивка. Синджън също побърза да се измъкне, като каза, че отива да играе с децата.
Точно в три часа Софи дръпна юздите и спря Опал под бряста. Дънерът му беше толкова дебел и разкривен, че изглеждаше по-стар и от хълмовете наоколо, дори и от таласъмите, които навярно живееха наоколо, скрити в дупките си под земята.