Непознатата от Ямайка
- Автор: Каултър Катрин
- Серия: The Bride #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Минчо Бенов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Непознатата от Ямайка». Краткое содержание книги:
Хората казват, че тя има трима любовника. Деветнадесетгодишната англичанка София Стантон-Гревил е изпратена след смъртта на родителите си при жестокия си чичо в Ямайка. Тя е свикнала да командва мъжете и да ги върти на малкото си пръстче и смята да прибави Райдър към списъка си.
Джейми пръв забеляза Райдър, нададе вик и се втурна към него. А Райдър грабна момчето на ръце, подхвърли го във въздуха и здраво го притисна към себе си. В същия миг и останалите деца вече бяха при него и през следващите пет минути настана пълна бъркотия.
Софи забеляза малкото момиченце, което остана настрана, захапало палеца си. То явно не разбираше какво точно става, но, много странно, бе съгласно да изчака.
— Кълна се, Софи, че нещата не са точно така, както си ги мислиш — дръпна я за ръката Синджън.
— Да, съмнявам се, че може да са точно така. Онова момченце например трябва да е някъде около единайсет дванайсетгодишно, така че Райдър определено не може да му бъде баща. Не, аз просто се опитвам да свикна, че когато си с Райдър, нищо не е така, както изглежда.
— Това са неговите деца, неговите Ненагледни — заобяснява Синджън, вече напълно отчаяна, — но не са точно негови, с изключение на Джени. Знаеш ли, Райдър в даден момент е спасил всяко едно от тях. Той обича децата и ненавижда жестокостта спрямо тях, и…
В този момент Райдър слезе по стъпалата, влачейки след себе си четири от децата, прегърнал други две, и широко се усмихна, но не на Софи — просто погледна над рамото й каза:
— Това са моите деца. — После едно по едно ги представи на жена си. Софи се усмихна на всяко дете и поприказва с тях, но в следващия миг осъзна, че Райдър е смутен.
Той погледна към момиченцето, което бе останало само и мълчаливо ги наблюдаваше, и отново широко се усмихна:
— А сега, малки дивачета, искам със Синджън и с Джеръми да отидете в кухнята. Е, все още нямаме никакви мебели, но можете да се настаните на кухненския под, а мисис Чивърз и готвачката със сигурност ще ви нагостят със сладкиши, бисквити и лимонада. Хайде, тръгвайте, а по-късно ще ви разкажа за моите приключения и за това, защо в къщата няма никакви легла за вас.
— А пък аз ще ви разкажа разни нови неща за Невестата-дева — добави Синджън. — Кой знае, може пък да е последвала Райдър и Софи чак дотук.
Ейми възбудено и ужасено изпищя.
А Райдър улови Софи за ръка и я поведе към момиченцето. Софи остана права, а той коленичи, разтвори обятия и момиченцето се приближи до него. Той я притисна към себе си, целуна косите й, започна да я гали по гръбчето и да й повтаря:
— Джени, моя малка любов, толкова ми липсваше. Искаш ли да се запознаеш със Софи? Тя не е толкова хубава като теб, но е чудесна и ме прави щастлив. А може би и теб ще направи щастлива, а?
Вдигна очи към жена си и тя разбра, че това дете си е негово, че това момиченце не е съвсем като останалите деца. По лицето му се четеше истинско отчаяние и тя разбра, че се безпокои да не би тя да отблъсне момиченцето, така че каза:
— Би трябвало да имаш поне малко вяра в мен. — Коленичи до него и подаде ръка, без да се приближава към детето, което се бе свило на гърдите на баща си:
— Здравей, Джени. Каква красива рокля имаш — много по-хубава е от моята, нали? Много се радвам да се запозная с теб, и много се радвам, че дойде тук — толкова му липсваше на татко. На колко си годинки?
Райдър улови дясната й ръка, сгъна палеца й и много бавно изрече:
— Една…
— Една — повтори Джени.
Райдър сгъна показалеца й и каза:
— Две…
Когато стигна до малкото й пръстче, той го сви само до половината и заключи:
— Точно така, аз съм на четири години и половина.
— Да, тате.
И по лицето му премина вълна от гордост и обич. Това беше един нов Райдър, или по-скоро една нова страна от него. Тя продължи:
— Значи си едно голямо момиче. О, я виж какъв хубав медальон имаш. Мога ли да го видя?
Джени бавно, съвсем бавно протегна ръка и нерешително, едва-едва, докосна ръката на Софи с крайчетата на пръстите си. После й подаде медальона и Софи го отвори.
— Я, какви хубави рисунки. Това си ти, а това е майка ти, нали? Да, точно така, ти си също толкова хубава като нея. А имаш и красивите очи на баща си.
— Тате — изрече Джени, отново обви ръце около врата на Райдър и скри лице в него.
— Това е най-новата й думичка — поясни Райдър с огромно задоволство. — А сега, моя малка любов, вече просто усещам как старите ми кокали ще запукат. Хайде, ела да те гушна — Софи е права, ти вече наистина си едно много голямо момиче — и да влезем вкъщи. Ще пиеш лимонада, нали?
Бъркотията се беше пренесла в кухнята. Мисис Чивърз изглеждаше така, сякаш, без да иска, бе попаднала в лудницата, но, слава Богу, се усмихваше. А готвачката, мисис Бедлок, непрестанно притичваше до килера и обратно. Но с цялото домочадие се бе нагърбила Синджън и в крайна сметка всяко дете бе настанено на пода с чиния, пълна с лакомства.