Непознатата от Ямайка
- Автор: Каултър Катрин
- Серия: The Bride #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Минчо Бенов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Непознатата от Ямайка». Краткое содержание книги:
Хората казват, че тя има трима любовника. Деветнадесетгодишната англичанка София Стантон-Гревил е изпратена след смъртта на родителите си при жестокия си чичо в Ямайка. Тя е свикнала да командва мъжете и да ги върти на малкото си пръстче и смята да прибави Райдър към списъка си.
Плувнала в пот, тя дишаше тежко и учестено. Лежеше върху й, все още дълбоко вътре в нея, и нежно постави длан върху сърцето й.
Целуна влажните й устни и продължи да я гледа, докато тя най-после отвори очи.
Беше шокирана — замаяна и шокирана.
Целуна я отново, тя усети собствения си вкус, облиза устни и просто не можеше да разбере какво бе станало — не можеше да повярва, че дотолкова е изгубила контрол над себе си, въпреки ненавистта си към него в тялото й бе избухнало такова страхотно удоволствие. И при това го бе желала, о, да, беше го желала повече от всичко на света… А той я беше наблюдавал, усетил бе необузданите спазми и знаеше, прекрасно знаеше какво върши с нея, знаеше как я владее, знаеше как точно се чувства тя… Целуна я отново, после се изправи на лакти.
— Най-сетне сърцето ти започва да бие нормално.
Тя погледна брадичката му, но почувства топлината му върху гърдите си, върху сърцето си. Ей сега ще й се подиграе, помисли си, ще разтръби победата си над нея, ще я потъпче и ще обяви господството си. Тя потръпна в очакване.
Но той нежно отметна косите от челото й, коси, овлажнени от безумието на страстта й, и много бавно и пресипнало изрече:
— Обичам те, Софи Шербрук. Никога не съм смятал, че такова нещо съществува, но очевидно го има. Обичам те и ще те обичам, додето ритна петалата и ида на оня свят, но дори и да се зарея във вечността, пак ще те обичам. И ще продължавам да те докарвам до страст, додето най-сетне приемеш любовта ми и ме допуснеш в сърцето си така, както в тялото си.
Внезапно той я изгледа озадачено, тя усети как отново се възбужда вътре в нея и как за неин ужас тялото й се изопва.
Но той не се разсмя, не й се подигра, само отметна глава, притвори очи и изстена:
— Имаш ли представа как ме караш да се чувствам? Хайде пак, а, Софи? Просто се отпусни, забрави всичко, което е минало, забрави ония проклети привидения. Мисли само за мен, за това, как се чувствам аз вътре в теб, за това, което правят пръстите ми, езикът ми…
Тя не искаше отново да губи контрол, но явно не й оставаше голям избор. Когато й каза да обвие крака около хълбоците му, стори го бързо и с огромно желание. Прегърна го здраво, надигна таз, за да се доближи по-плътно към него; той изстена и тя усети как се надигат същите ония чувства, същите ония безумни варварски чувства, които отричаха всичко друго освен оная мъчителна страст, силна почти като болка. Но не беше болка — тя беше и в нея, и в него и някак ги сливаше в едно. Ръката му се плъзна между телата им, галеше я, милваше я, устните му бяха върху нейните, езикът му — дълбоко в устата й, точно както пенисът му бе дълбоко в тялото й. И тя се извиваше и подскачаше обезумяла, а той я насочваше насърчаваше. После изведнъж навлезе така надълбоко, че се докосна до матката й, тя се изви от удоволствие и изкрещя.
А Райдър бе с нея, притискаше я силно към себе си, целуваше я по носа, по бузите, по веждите по ушите и отново и отново й повтаряше, че я обича.
— Тежа ли ти?
Не, не й тежеше, но китките й се бяха схванали — не защото бяха стегнати с калъфката на възглавницата, а защото тя се дърпаше и извиваше така яростно, желаейки го все повече и повече, че…
— Би ли ми отвързал ръцете?
Той с усилие се надигна, после отново наведе глава, целуна я и се усмихна:
— Не мога да ти се наситя, Софи.
— Нямам нищо против да те целувам — отвърна тя, докато той развързваше китките й. После излезе от нея и легна на хълбок. Разтри китките й, видя зачервеното и смръщи вежди:
— Не исках да те връзвам толкова стегнато. Извинявай.
— Не беше от това — отвърна тя, без да го поглежда. — От друго беше.
— От какво друго?
Тя го погледна право в сините очи:
— От това, как ме накара да се чувствам. Като животно.
— А, така ли? Това да не е някой нов укор, основан на прекрасния ти житейски опит, а? Не ми се щеше да ти го казвам, Софи, но ние и двамата сме си животни, дяволски похотливи и толкова прекрасни, че се моля всяка божа нощ все така да обезумяваш. — Замълча, сви вежди и добави: — А може би и всяка сутрин. А, да, знаеш ли, а може би и веднага след като обядваме, когато още не си уморена и…
Тя се засмя.
Райдър така се изненада, че направо я зяпна. После я целуна, и още веднъж, и още веднъж…
И тя отвръщаше на целувките му, но тялото й бе толкова отпуснато, че се съмняваше дали ще може да се надигне, дори и мисис Чивърз да викне „Пожар!“. Всичко това бе по-силно от нея. Нищо не разбираше. Просто не знаеше какво да мисли, така че пак се засмя.