Непознатата от Ямайка
- Автор: Каултър Катрин
- Серия: The Bride #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Минчо Бенов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Непознатата от Ямайка». Краткое содержание книги:
Хората казват, че тя има трима любовника. Деветнадесетгодишната англичанка София Стантон-Гревил е изпратена след смъртта на родителите си при жестокия си чичо в Ямайка. Тя е свикнала да командва мъжете и да ги върти на малкото си пръстче и смята да прибави Райдър към списъка си.
— Наистина ли ме обичаш?
— Да.
— И не ми го казваш само защото беше вътре в мен и похотта ти… Е, нали разбираш какво искам да кажа…
— Да, разбирам. Добре де, нали не съм вътре в теб. Вече два пъти ме изтощи — чувствам се изцеден и почти издъхнал, и мозъкът ми не работи — остава ми единствено сърцето. Но пак те обичам.
— Никога досега не си ми го казвал.
— Досега не съм и съзнавал, че те обичам. Но нещата се промениха, Софи, и трябва да ти кажа, че съм доволен от това. И престани да живееш с чувството, че си длъжна да запълваш тишината.
— Както кажеш, тук ти си господарят.
Той в миг я разбра и веднага весело отвърна:
— Да, така е. Искаш ли да ти кажа нещо? Хубаво ми е, дяволски ми е хубаво. В Нортклиф Хол никога не съм се чувствал нужен, а и никога не съм бил. Там беше и е домът на Дъглас, с неговите отговорности като граф Нортклиф. Но Чедуик Хауз е моя, Софи, наша е. Тук ще раснат децата ни, тук ще бъде техният дом и аз бих могъл дори да си ушия една селска риза и всяка сряда и петък да се правя на селянин. Как мислиш, а?
— Мисля, че по риза и подковани ботуши ще изглеждаш направо чудесно.
— Така ли? — рече той и я целуна по устата. — Господи Боже, толкова обичам да те целувам.
Кажи му, помисли си тя, кажи му — но се боеше, боеше се, че той ще издири и лорд Дейвид, и Чарлз Грамънд, и че ще ги заплашва или ще ги убие — не знаеше кое от двете. Но знаеше, че ще стане ужасен скандал и че не можеше да му докара такова нещо на главата — на семейство Шербрук, на Джеръми и на самата себе си.
Настойчиво отвърна на целувката му с огромното желание да прикрие мъката си, да я забрави поне още за миг, поне за момент, и успя. Той я погали и когато отново влезе в нея, тя крещя по време на оргазма си, а Райдър си мислеше, че направо ще умре от удоволствие. И когато заспаха, той сънува децата и съзнаваше, дори и в съня си, че вече много скоро ще трябва да й разкаже за тях, и се молеше тя да го разбере.
Но не й каза нищо — просто нямаше възможност. Когато на сутринта излезе от къщи, тя все още спеше дълбоко, изтощена — изтощена от него.
А следобеда, докато бе в северните поля при трима от арендаторите си, пред Чедуик Хауз спря една карета, от която изскочиха граф Нортклиф, Алекс, Джеръми и Синджън.
Графът просто застина, уловил жена си за ръка, загледан в къщата и околностите й.
— Чудесно сте се справили — рече той на Софи, която тоя ден поне не приличаше на безпризорно дете, а носеше една от роклите, които мисис Плак й бе ушила. Е, косите й бяха малко поразбъркани, тъй като излъскваше кристала на полилея в стаята, която бе определила за себе си — в задната част на къщата, с врата към градината.
— Здравейте — поздрави ги тя, сетне се обърна към Джеръми с разтворени обятия. Той закуцука към нея, прегърна я и веднага забърбори:
— Чудесно е, Софи! Божичко, колко ми липсваше! Погледни, Синджън, само погледни конюшните — достатъчно големи са, за да поберат Джордж и…
— Кой е този Джордж?
— Понито ми, Софи — арабски жребец, черен, с две бели чорапчета, и е бърз като вятъра.
— Като при Джордж Втори или като при лудия Джордж Трети?
Дъглас се засмя:
— Този Джордж всъщност е един търговец от Хедли, който забележително прилича на понито на Джеръми.
— Извършили сте чудеса — намеси се Алекс. — Направо се смаяхме, когато чухме какво е сторило онова нищожество Дюбюс.
— Мебелите ще пристигнат до два три дни, но уви, в момента долу имаме само три стола и една маса.
— Напълно достатъчно — отвърна графът, после се огледа и сви вежди: — А къде е Райдър?
— Отиде да се види с едни арендатори.
— Арендатори ли?! — повтори Дъглас и зяпна: — И какво прави?
— Мисля, че щяха да говорят за сеитбообращението. Очевидно мистър Дюбюс е бил не само крадец, ами направо престъпник — не позволявал, видите ли, на селяните да засаждат нови култури и ги обезсърчавал да засяват полята както трябва.
— Даа — бавно изрече Дъглас, — да, разбирам. И Райдър се занимава с това, така ли?
— Не само се занимава, но и много му харесва.
— Дъглас, можем ли двамата с Джеръми да потърсим Райдър? — попита Синджън. — Вече е късно и той трябва да е привършил с всичките си сеитбообращения. Моля те!
— Добре, малката, тръгвайте.
— Вървете все на север — викна подире им Софи. — Виждате ли ония следи, точно покрай обора?
След един час Райдър, Джеръми и Синджън влязоха в дневната, където имаше само три стола. Райдър се приближи до жена си и я целуна:
— Я виж кой ме намери. А аз дори не бях сложил подкованите си ботуши и селската си риза.