Непознатата от Ямайка
- Автор: Каултър Катрин
- Серия: The Bride #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Минчо Бенов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Непознатата от Ямайка». Краткое содержание книги:
Хората казват, че тя има трима любовника. Деветнадесетгодишната англичанка София Стантон-Гревил е изпратена след смъртта на родителите си при жестокия си чичо в Ямайка. Тя е свикнала да командва мъжете и да ги върти на малкото си пръстче и смята да прибави Райдър към списъка си.
— Не обвинявай Дъглас — Райдър изведнъж стана сериозен. — Той се уволни от армията преди по-малко от година. Повярва на това, което аз му разправих, а както съм ти казвал, надлъж и нашир съм прочут с успехите си сред жените, така че клетвата за вярност, която дадох пред теб, дълбоко го разтърси. Той вярва в истинската любов. А по-рано просто приемаше, че онова, от което се ръководя, е похотта. Колкото до него самия, той има дъщеричка на годините на Джени.
— Е, когато двамата с Алекс дойдат пак и намерят къщата, пълна с деца, сигурно ще заподозре, че представите му за теб не са съвсем верни.
— Дявол да я вземе Джейн с проклетата й шарка — изруга Райдър.
— Истинско щастие е, че Чедуик Хауз е толкова огромна. Мисля си, че чудесно ще се поберат в източното крило. Аз всъщност вече се погрижих за стаите им — докато ти не ми обръщаше внимание. Я ми кажи сега, как мислиш, ще поиска ли Джейн да остане да живее тук?
— Не зная. Тя обича независимостта.
— Е, все едно, още е рано. Ще видим. Но без съмнение двете с нея все ще измислим нещо.
Лицето му се изопна. Между веждите му се появи бръчка, устните му се свиха. София развеселено продължи да го наблюдава, а той ядно подритна някакво камъче:
— Твойта кожа! Стига с това твое проклето разбиране! Все пак можеше да проявиш поне мъничко ревност, като моя жена. Мразя го проклетото ти разбиране, това твое отвратително, подмазваческо съчувствие! То е чудесно, когато си е на мястото, но сега не му е нито мястото, нито времето. Дявол да те вземе, Софи! Не бъди толкова отвратително толерантна!
Тя се нахвърли върху него, подложи му крак, събори го и се метна отгоре му. Сграбчи го за косите и покри с целувки лицето му. После промълви:
— О, скъпи — и продължи да го целува. Притисна се към него и той изстена. Тя вдигна глава, съзря отляво едно ябълково дръвче и попита:
— Боже мой! Смяташ ли, че ще имаме достатъчно завивки за всичките деца?
— Софи Шербрук, престани, или ще те напердаша!
— Надявам се, че не си дал чак толкова много пари на бившите си любовници, та да не можем да изхраним всичките тия малки гърла. Божичко, да не би пък да си задлъжнял покрай всичките ония рокли, дето ми уши мисис Плак, а? Та аз имам три костюма за езда, Райдър, цели три! Възможно ли е да има някой по-великодушен, по-щедър, по-благороден човек на света? Или поне в целия Котсуолдс?
Той я обгърна здраво и се претърколиха така, че се намери отгоре й.
— А сега ме изслушай, ти, проклет трън в плътта ми. Не желая да ме целуваш така само защото си решила, че не съм негодникът, какъвто вярваше, че съм. Ами така де! Думите ти са пълни със сарказъм, и ти дори не го прикриваш добре, дори не се опитваш да го прикриеш, а направо ми го натриваш в носа. Изведнъж решаваш, че аз съм някакъв си милосърден филантроп, някакъв светец, при това ми го натякваш така подигравателно, че от всичко това направо ми се повдига. Дявол да те вземе, аз едва ли съм чак толкова добър и едва ли трябва да проявяваш към мен такова разбиране. Да не си посмяла повече да ме целуваш и да се радваш, само задето си решила, че съм по-различен и така ужасно добър!
— Добре — съгласи се тя и го прегърна. — Ти си си все същият. Смятам, че си едно гадно копеле, един негодник, един безотговорен човек, на когото не му пука за нищо друго, освен за самия него си и за собственото му удоволствие и…
— Дяволите да те вземат! Не съм и лош. Точно така, Софи! Престани да обръщаш така ловко всичко, което аз, глупакът, съм казал за себе си. Като си помисля само, че се опитах да си върна опърничавата девойка, за която се ожених! Стига толкова. Няма повече да те оставя да ми стъпваш на врата — прекалено добре се справяш с това, когато благоволя да те оставя. Не, сега вече пак ще взема юздите в свои ръце и ти ще трябва да мълчиш и да пъшкаш, а не да ми дрънкаш проклетите си баналности, които ме вбесяват.
— Но, Райдър, та ти се смути, понеже добрите ти дела буквално се намъкнаха у дома да те преследват.
Той рязко дръпна полата й, разкъса ризата й, разкопча бричовете си и потъна дълбоко в нея.
Тя направо не можа да повярва колко жадно бе тялото й.
— Да не би още да се чувстваш омърсена, дявол да те вземе, а?
Тя го захапа за рамото, после облиза следите от захапването, зарови лице във врата му и изстена. Той усети как ръцете й го притискат към нея и отново попита:
— Чувстваш ли се омърсена?
— Не — отвърна тя, после изкрещя, а той заглуши вика й с уста и самият той свърши.
— А ти още ли се чувстваш смутен? — прошепна тя, сгушена до врата му.