![Стълба към небето [Heaven's Reach - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/9/2/2/8/stlba-km-nebeto-heaven-s-reach-bg-download.jpg)
Стълба към небето [Heaven's Reach - bg]
- Автор: Брин Дэвид
- Серия: Ъплифт #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Стълба към небето [Heaven's Reach - bg]». Краткое содержание книги:
Дейвид Брин е създал галактическа панорама на чудеса и мъдрост, прозрения и приключения — и разкрива загадки, които може би лежат в сърцето на вселената.
Когато за последен път попълвах този дневник, „Стрийкър“ се носеше в сложните вътрешности на точката на прехвърляне само на няколко десетки хвърлея на стрела пред джофурския крайцер, залепил се за нас като прериен заек за последното си малко. Изглеждаше, че има само един начин да се отскубнем от врага си — да се насочим право към някоя от големите централи на Великите институти, където имаше много движение и други бойни кораби. Ако всичко вървеше както трябва, за нула време можеше да бъде издадена заповед за примирие, която да ни закриля, преди бурята в Петте галактики да помете бедния „Стрийкър“.
Е, това определено беше странен план, но никой не можеше да измисли по-добър. И не можеше да се сравнява с възможността да предадем на джофурите тайните си, за да ги използват срещу всички други кланове.
Така че продължавахме да се носим по нишката в точката на прехвърляне, изпреварвайки бегълци от стотиците унищожени многоизмерни светове в Галактика четвърта…
Не ме питайте как или защо се е случило това, тъй като нямам каквато и да е представа. Но поне един от нас, джиджойците, не е абсолютен дивак. Мъдрец Куулън изглежда разбра какво става, когато пред очите ни няколко от онези гигантски кораби промениха формата и символите на носовете си.
Както ми обясниха, някои от бегълците търсели нови убежища, за да се върнат към тихото си съзерцание. (Макар че явно им било трудно да намерят свободни места.)
Други решили да се откажат от това удобно съществуване и да се върнат обратно при старите си дишащи кислород братовчеди. Доктор Баскин смяташе, че ще можем да се скрием сред тази тълпа и да се прехвърлим в оживените зони на Петте галактики.
Трета възможност избрала най-малката група — онези, които се смятали за готови да се изкачат на следващото стъпало по стълбата на разумността и от оттеглили се да се превърнат в много по-висши същества. Но ние не смятахме, че те имат някакво отношение към нас.
Господи, колко дълбоко се заблуждавахме!
Така че продължавахме да се носим в сърцето на точката ни прехвърляне — възлеста структура, „трансгалактически пъзел“, както я наричаше Каа, — която щеше да ни изведе от старата Галактика четвърта… И тогава се случи!
Завиха аларми. Направихме ново салтомортале и го видяхме.
Отначало зърнах само носещ се облак светлина, безформен, без каквото и да е загатване за структура. Но когато се приближихме, разбрах, че това е огромно създание с безброй гърчещи се ръце! Те се пресягаха надолу към усуканите нишки на точката на прехвърляне и събираха звездните кораби като плодове от дърво!
— Хм… това нормално ли е? — попита Хък… излишно, разбира се, тъй като израженията на нашите земянитски приятели ясно показваха, че никога не са виждали подобно нещо.
— Това бо-бо-бо-бог ли е? — благоговейно заекна Клещовръх.
Никой не му отговори, дори саркастичната машина Ние. Насочвахме се право към гигантското същество и нямаше как да успеем да го избегнем. Можехме само да зяпаме, да броим изтичащите дури и да чакаме своя ред.
Небето ярко засия. Огромна ръка от светлина се протегна надолу към нас… и внезапно всичко започна да се движи с-ъ-в-с-е-м б-а-в-н-о.
Стомахът ми се надигна и усетих, че по кожата ми плъзва студ. Когато ръката повдигна „Стрийкър“ от преходната нишка, ревящите му двигатели утихнаха до слаб шепот. Всички екрани се изпълниха с белота, сияние, което като че ли не излъчваше никаква топлина. Вцепенен от страх, аз се зачудих дали ще бъдем погълнати от някакво гладно създание, или от безпристрастно природно явление. Не че имаше значение.
Светлината беше съвършено бяла и внезапно ме изпълни увереност, че не може да е нищо друго, освен чиста, дестилирана смърт.
Нямам представа колко време продължи преходът. Но накрая блестящата мъгла се проясни и престана да ми се гади. Двигателите на „Стрийкър“ продължиха тихо да тътнат, а времето възобнови нормалния си ход. Най-после можехме да виждаме ясно.
Сара силно се притискаше към Емерсън, докато малкото шимпанзе Прити прегръщаше и двама им. Ур-ронн се гушеше до Хък и Клещовръх, докато Хуфу и Калнокракия се бяха вкопчили с осемте си комплекта нокти в изтръпналите ми рамене.
Всички се спогледахме, удивени, че сме в състояние да го направим.
Дисплеите отново се включиха. Все още се намирахме в преплетените недра на точката на прехвърляне… само че вече не се допирахме до нишката! „Стрийкър“ сякаш бе затворен в огромен балон от истинско пространство.
И не само „Стрийкър“. Подредени в дълги, стройни колони, навсякъде около нас се виждаха други звездни кораби. Повечето бяха много по-големи. И всички очевидно мълчаливо чакаха да се случи нещо.