Белгарат — магьосникът
- Автор: Эддингс Дэвид, Едингс Лий
- Серия: belgariad/mallorean #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ивелин Иванов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Белгарат — магьосникът». Краткое содержание книги:
Върнах се обратно при площадката на сала, за да поразпитам за едно-друго. На брега беше скована груба колиба, а нейният собственик седеше на един пън до самия бряг с въдица в ръка.
— Не щеш ли да те прехвърля до Камаар, друже? — попита ме той с акцент, който говореше недвусмислено за васитския му произход.
— Не, благодаря — отвърнах, — тъкмо идвам оттам.
— Само не ми казвай, че си плувал до тука.
— Не — излъгах. — Имах си малка лодка, но я преобърнах недалеч от брега. В коя част на Арендия се намираме? Изгубих цялото си имущество заедно с лодката.
— А, имаш късмет, че си излязъл на брега точно тук, а не няколко мили по-надолу по реката. Сега се намираш в земите на Негово превъзходителство графът на Во Вакюм. На запад са земите на графа на Во Астур. Не би трябвало да го казвам — нали астурианците все пак са ни съюзници и прочие — но те са вироглави и лицемерни хора.
— Съюзници?
— Във войната с проклетите мимбрати, нима не си чул?
— А тя продължава ли още?
— О-о, продължава си. Графът на Во Мимбре се е провъзгласил за крал на цяла Арендия, но нашият граф и графът на астурианците няма да склонят глава пред него току-тъй. — Той присви очи и ме огледа. — Не се връзвай, ама хич не изглеждаш добре.
— Бях на легло известно време.
Селякът отскочи като опарен.
— Да не е нещо прилепчиво, а?
— Не, просто лоша рана, която не зарасна както трябва.
— Слава Богу, и без друго си имаме достатъчно грижи от тая страна на реката, за да дойде сега някой непознат и да ни натресе зараза.
— Накъде да тръгна, за да изляза на пътя за Во Вакюм?
— Трябва да се върнеш няколко мили нагоре по реката. Има друг сал точно срещу началото на пътя. Няма начин да не го видиш. — Той присви отново очи. — Не искаш ли да ти капна глътка-две от личните запаси, а? Пътят си е доста дълъг и пиенето ще ти дойде добре. Хайде, евтино ще ти го дам.
— Не, благодаря, друже. Стомахът ми нещо се е разбунтувал. След боледуването, нали разбираш.
— Жалко. Пък ми се стори, че си веселяк човек.
Веселяк? Аз? Тоя човек наистина искаше да ми продаде от питието си.
— Е — казах, — няма да стигна скоро до Во Вакюм, ако остана още тук. Благодаря ти за упътването, друже, и наслука.
Обърнах му гръб и тръгнах нагоре по реката.
По времето, когато достигнах Во Вакюм, кажи-речи се бях отърсил от страничните ефекти на годините, прекарани в Камаар, и започвах да разсъждавам нормално. Първата ми задача бе да намеря прилични дрехи, с които да сменя дрипите си, и малко пари за храна. Предполагам, щях да открадна каквото ми трябваше, стига да бях опитал, но реших, че вече ще се държа прилично. Решението на моя проблем се намираше най-вероятно само на няколко преки от мен — в най-близкия храм на Чалдан, Богът-Бик на арендите. Да не забравяме все пак, че по онова време вече не бях кой да е.
Не мога да виня жреците, че не ми повярваха, когато споменах името си. В техните очи най-вероятно съм изглеждал като поредния дрипав просяк. Но тяхното пренебрежително и самодоволно отношение ме ядоса. Без дори да се замисля, им устроих малка демонстрация на способностите си, просто за да докажа, че съм онзи, за когото се представям. Всъщност бях не по-малко изненадан от тях, когато магията ми проработи. Излизаше, че нито лудостта, нито пиянските години, прекарани в Камаар, бяха успели да навредят на моите способности.
Жреците се изпотрепаха да се извиняват и на мига ме снабдиха с нови дрехи плюс претъпкана кесия като компенсация, че не са ме познали още в мига, когато ме зърнаха да влизам в храма им. Приех великодушно подаръците, макар да знаех, че вече не са ми нужни. Способностите ми се бяха оказали непокътнати. Ако пожелаех, можех да изтъка дрехи от въздух и да превърна камъчетата наоколо в диаманти. Изкъпах се, сресах чорлавата си брада и облякох новите дрехи. Ей Богу, почувствах се доста по-добре.
В момента обаче се нуждаех много повече от достоверна информация, отколкото от дрехи и пари. Докато живеех в Камаар, умишлено бях обърнал гръб на света и сега бях жаден за новини. Малко се изненадах, когато разбрах, че нашето приключение в Малория е вече добре известен факт тук, в Арендия. Жреците на Бога-Бик ме увериха, че същото важи не само за Толнедра, но и за Нийсия и Марагор. Като се замисля, в това май нямаше нищо чудно. Моят Учител бе срещнал братята си в тяхната пещера и решението да си тръгнат бе продиктувано до голяма степен от факта, че успяхме да си възвърнем Сферата. Тъй като това беше най-знаменателното събитие от Разцепването на света насам, преди да ни напуснат, Боговете най-вероятно са осведомили своите жреци по въпроса.