Пепеляшка и царският син
- Автор: Талев Димитър
- Серия: Самуил #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пепеляшка и царският син». Краткое содержание книги:
— Павел Новак, войвода призренски, хилядниците Купен и Герасим Клепа подучват войниците си и по-малките началници да бягат от войската. Омръзнало им е да стоят с тебе. Някои воъници вече са побягнали. Преди няколко дни са намерени други шестима оттатък Сетина разкъсани, изядени от вълци. Не смеят да вървят по пътищата, налетели са на вълци. Ще има още, но се боят от студа, боят се в тия снегове и мъгли. Накарах да домъкнат тук оглозганите кокали на ония шестимата, да ги видят и всеки да се поразмисли. Моята работа е такава — неочаквано добави той.
Настана мълчание за един миг, после великият войвода рече:
— За Павел Новак няма никакво съмнение, нели? И за всичко туй, което чух.
— Няма никакво съмнение.
— Сега аз без железа… — започна Самуил и махна с ръка: — Върви с мене.
Излязоха на улицата. През гъстото мъгляво було, което лежеше над града, се процеждаше мътна лунна светлина. Великият войвода се запъти надолу по улицата, но внезапно се спря:
— Ще вървим сами. — И повтори: — Сами.
След тях бяха тръгнали люде на Рун. Богомилът мълчаливо се обърна и даде знак на людете си да се върнат.
Мъгливата зимна нощ вече бе притиснала града, но като имаше толкова люде в него, все още се мяркаха минувачи по затихналите улици. Светеха и много прозорци, чуваха се припрени човешки гласове, пръхтене на коне по дворищата, дето бяха настанени войници. Някъде надалеко се чуваше самотен кучешки лай, но и кучетата бяха свикнали с толкова чужди люде в града. Самуил Мокри и Рун не се отдалечиха много от средищната стъгда. Великият войвода се спря пред една порта, бутна я да влезе в двора, но портата беше залостена. Той почука с дръжката на меча си. Рун огледа стената, която ограждаше двора на тоя дом:
— Не е много висока. Аз мога да…
— Искам да вляза през портата — рече Самуил.
И пак почука с меча си. Дотича да отвори войник и щом видя великия войвода, колебливо се отдръпна. Насреща през двора светеха три прозорчета. Самуил попита:
— Войводата ти е тук, нели?
— Ддда… — заекна войникът.
— Казано ти е да не пущаш никого.
— Да, но…
— Води ни при войводата си.
Къщата беше на един кат, на две стъпала над земята. Влязоха в малко преддверие, където шетаха и други двама войници, а войникът, който бе излязъл да отвори, се спря пред една врата, зад която се чуваха разбъркани гласове.
— Тука — рече той, но не посмея да отвори вратата, макар и пред великия войвода.
— Отвори — заповяда Самуил.
Войникът отвори. На срещуположната страна на стаята бе сложена трапеза и около нея бяха насядали седмина мъже. Първият, когото видя Самуил между тях, беше Ароновият син Иван-Владислав. Като видяха великия войвода, всички около трапезата наскачаха да го посрещнат. В стаята настана тишина. Самуил видя, че лицето на Павел Новак побеля, та се очертаха ясно върху бялата кожа тъмните му чупнати в ъгъл вежди, снопче черна коса на челото му. Самуил видя и лицето на племенника си, обърнато към него, засмяно, радостно. Тук беше и хилядникът Герасим Клепа, също и други по-малки началници.
— На трапеза ви виждам — рече Самуил. — Дано да сте седнали с весели сърца. Ние тук, във Воден, малко се веселим, а, войводо?
Павел Новак вторачи в него очи, като да се изненада от гласа му, но отговори бързо, с някаква отчаяна решителност:
— Няма и на какво много да се веселим. Няма нищо весело във Воден.
Великият войвода не скри, че е забелязал дързостта му, присви тъжно вежди и каза с огорчение:
— Да, имаме ние с тебе големи грижи тук. Но големите грижи са за големите началници; не бива с тях да смущаваме младите люде и всички, които са под наша повеля. Може ли ние с тебе, войводо, да се отделим за малко? Нека тия мъже тук да продължат веселието си.
За един дълъг миг Новак сякаш не вярваше на ушите си, после се разтича и поведе неликия всйвода към една съседна стая. Преди да излезе, Самуил Мокри се обърна към Рун:
— Ти остани тук, пий една чаша с гостите на войводата.
Като останаха сами в съседната стая и седнаха един срещу друг, Самуил се загледа в лицето на Новак и рече:
— Обвиняват те, войводо, че подучваш подвластните си към неподчинение. Кажи ми, какво ти тежи, какво не одобряваш в нашето общо дело? И по-добре ще бъде, ако не скриваш нищо от мене.
Колкото беше Павел Новак дързък и цял наежен, като чу тия думи на великия войвода, изеднаж се предаде. Той наведе глава, бледото му лице за миг почервеня, наля се с гъста кръв ведно с голия врат. Самуил забеляза, че в тъмните му къдрави коси вече се бяха показали сребристи жички.