Пепеляшка и царският син
- Автор: Талев Димитър
- Серия: Самуил #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пепеляшка и царският син». Краткое содержание книги:
— Гледайте каква е… Като жена с дълга коса! Щом е жена, на проклетия ще бъде. Дано да не е ромейка, че ромеиската страна ще държи.
Ивац мълчаливо се прекръсти, загледан в кометата:
— Божие чудо…
— Да — кимна Самуил иа думите му. И добави: — Защо да очакваме зло от този божи знак, щом вървим с бога?
Тая вечер Самуил бе поискал от царския военен съвет да реши да се започнат отново действия срещу Византия, за да се подготви едно силно нападение срещу Солун. Така и се реши. Така решиха и тия, които мислеха като великия войвода, и тия, които не мислеха като него, ала не смееха да изкажат истинските си мисли.
Ето сега какъв небесен знак пресрещаше тримата войводи, но те и тримата бяха на един ум, колкото и да бяха различни по нрав.
До късно тая пролетна нощ по воденските улици и дворища се чуваше шум и тревожна врява.
Както бе решено на военния съвет по искане на великия войвода, на другата сутрин той изпрати вестители до Симеон Илица и Димитрия Полемарх с повеля да ударят двата обсадени града — Верея и Сервия. Той каза още за двамата войводи:
— Нека раздрусат дървото и плодът ще падне, ако вече е узрял, както и очакваме.
Той самият се зае да подготви ново навлизане във Византия по посока на Солун и на много други места по границата чак до Маторие гори. Трябваше пак да се опитат силите на империята по тия места, но имаше и други причини за тия нападения.
Като дигна топлият пролетен вятър снега, на много места около Воден и най-вече край пътищата, които излизаха от тоя град, останаха да се белеят цели купища конски кости. Голяма част от войнишките коне бяха измрели от глад и от всякакви болести, а също тъй голяма част от войнишките волове бяха пък изядени през гладните зимни месеци. Войниците бяха побързали да изкарат на зелена трева останалия жив добитък и беше тъжно да се гледат конете с изхвръкнали кости и дребните воловце с нечиста, проскубана козина, с провесени опашки. А какъвто беше добитъкът, такива бяха и людете — измършавели, бледи, обрасли с косми, с изпокъсано облекло, с ръждясали шлемове и ризници. Така беше не само с войската, но и с всичко живо по цялата страна.
Самуил Мокри нареди да се изнесат от хранилищата запазената храна и облекло и да се раздадат на войниците, доколкото можеха да стигнат. Даваше се повече храна и на конете, доколкото се намираше още по някоя скрита вреща ечемик. Пазачите на хранилищата мърмореха недоволни, също и от мирните тукашни люде се взе едно или друго, и когато стигна до ушите на великия войвода, той каза:
— Ще изядем и ще изпием всичко, що ни е останало, за да се позасилим. Като сме силни, по-лесно ще намерим откъде да вземем, което ни е нужно.
Дошли бяха вести от много места из България, че през последните дни на зимата людете са живеяли с по една шепа просо; ровили са под снега да търсят в земята корени, покарали треви; някъде са убивали и кучетата си за вонещото им месо, другаде са прояли чак и пръст. Самуил Мокри кроеше да вземе от ромеите и храна, и облекло, и добитък.
До деня на свети Георги Победоносец за войниците всеки ден беше като празник — даваше им се повечко храна и от сутрин до вечер се припичаха на пролетното слънце. Трябваше да постегнат облеклото и оръжието си, но то беше работа негли повече за развлечение. В същото време великият войвода подбра и подготви петнайсет конни дружини от по сто и по двесте души; надникна той за коне и по царските, също и по болярските конюшни. Тия дружини Самуил разпрати на разни места по границата до Маторие гори и на другия ден след празника на свети Георгия те всички навлязоха в ромейската земя. С тия дружини той изпрати и сина си, и племенника си Иван-Владислав, да потичат младите воини по чуждата страна с конете си, да опитат оръжието си.
Още след първите няколко дни войниците започнаха да прехвърлят отсам границата коне и всякакъв друг добитък, също товари с храна, облекло и оръжие. Но плячката не беше много обилна, добитъкът беше също тъй измършавял и гладен. Случи се и друго: скоро след като бяха навлезли българите на ромейска земя, във Воден пристигнаха по двама селяци-стареи от племето на ринхините и от племето на струмците, които населяваха тъкмо тия места оттатък границата. Четиримата старейшини помолиха със сълзи на очи да ги пуснат при царя. Като ги видя цар Роман и ги чу, разтъжи се повече от тях и се уплаши, побърза да ги изпрати при великия войвода. Четиримата пратеници на славяните оттатък границата преминаха с голямо отчаяние средищната стъгда на Воден, влязоха в дома на великия войвода и паднаха ничком пред нозете му. Самуил Мокри се смути много от тия неочаквани пратеници, дигна ги едва ли не сам, с ръцете си и ги накара да седнат срещу него. Насядаха те и започна да говори най-старият от тях с голяма смелост в своето отчаяние: