Пепеляшка и царският син

Дебелите снегове по планината затвориха всички Бабчоровци в хижата им. Затвориха цялото село. Нощем, в бялата тишина, която бе легнала сякаш върху цялата земна твърд, се чуваше само гладният вой на вълците. После се дигна топлият вятър, потекоха водите, продъни се и самото небе. Зарева, застена реката в дълбокия дол, та се чуваше и до хижата на Бабчор, която беше далеко, на самия край на селото. По едно време шумът на реката се промени — стана по-плътен, по-дълбок и се превърна на страшен тътнеж, който надви, заглуши всички други шумове. Наближаваше да се мръкне, но в хижата на Бабчорите и преди това беше мрачно поради тъмните облаци, които тежаха току над голите върхове на дървесата. С прииждането на нощните тъмнини и ревът на реката ставаше по-страшен. Младен Бабчор викаше нещо оттатък, види се, от страх, а Малина дойде и се скри с пожълтяло лице в стаичката на Биляна. Тя сви нозе и се притисна към недъгавата жена, повтаряйки едни и същи думи като несвястна:

— Чуваш ли — реката. Ще ни отнесе! Дъждът не спира, не спира…

Втурна се отеднаж в стаичката и Въла с изхвръкнали очи като уплашено добиче. Озърна се, не знаеше къде да се дене и току се хвърли ничком до сестра си, запуши уши с големите си шепи. Биляна я гледаше и беше й чудно, че грубата, зла мома дойде при нея да търси спасение в преголемия си страх.

Неочаквано в хижата навлязоха и чужди люде. На два или три пъти, напълни се цялата хижа. Лаят на кучето, което се криеше някъде вън, бе заглушен от забъркана врява и викот:

— Загинахме… Водата отнесе долните хижи… Реката придойде три разтега високо! Отвсякъде тече силна вода… И Студен извор долу се отвори ей така, изхвърли камъни и пръст, цяла река потече… Разбягаха се всички по горните хижи, а ние тука…