Любов по време на холера
- Автор: Маркес Габриэль Гарсия
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тамара Такова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любов по време на холера». Краткое содержание книги:
По време на всички тези издирвания Флорентино Ариса се натъкна на други сведения, които не знаеше или поне не бе търсил. Сред тях и вестта, че Лоренсо Даса е починал в родното си бискайско село. Спомняше си го отпреди години в шумните шахматни воини в Енорийското кафене, с глас, прегракнал от много говорене и все по-дебел и загрубял, колкото повече затъваше в плуващите пясъци на една противна старост. Не бяха си продумвали от онази неприятна закуска с мастика през миналия век и. Флорентино Ариса беше сигурен, че Лоренсо Даса продължава да го мрази така, както и той него, дори след като осигури заможен брак на дъщеря си, което бе станало единствен смисъл на живота му. Твърдо решен да открие достоверни сведения за здравословното състояние на Фермина Даса, той стигна до Енорийското кафене, където се надяваше да ги научи от баща и — това беше по времето, когато се проведе историческият шахматен турнир, в който Херемия де Сант Амур игра сам срещу четиридесет и двама противници. Та така Флорентино Ариса научи за смъртта на Лоренсо Даса и се зарадва от все сърце, макар да съзнаваше, че цената на тази радост може да бъде окончателното разминаване с истината. Накрая прие версията с болницата за отписаните, като единствена утеха му беше известната поговорка: „Болна жена — вечна жена“. В дните на отчаяние се примиряваше с мисълта, че новината за смъртта на Фермина Даса — ако това се случи — ще го намери и без да я търси.
Но не беше писано да я получи. Защото Фермина Даса, жива и здрава, се намираше в имението, където братовчедка й Илдебранда Санчес живееше забравена от света, на половин левга от село Флорес де Мария. Беше си отишла без скандал, по взаимно споразумение с мъжа си, объркани и двамата като юноши от единствената сериозна криза за двадесет и пет години стабилен брак. Тя ги бе сполетяла в улегналата зряла възраст, когато вече се смятаха спасени от засадите на съдбата, когато децата им бяха отраснали и добре възпитани, а тях двамата ги чакаше бъдеще, в което да остаряват без горчивина. Случилото се ги връхлетя толкова неочаквано, че не се опитаха да търсят изход чрез викове, сълзи и посредници, както бе обичай тук в Карибието, ами чрез мъдростта на европейските нации, и докато се чудеха по тукашен ли, по тамошен ли начин да се оправят, вече бяха нагазили в една такава детинска каша, която не се знаеше откъде е. Накрая тя реши да си отиде, без изобщо да знае защо и за какво — ей така, от злоба, а той не можа да я възпре поради гузната си съвест.
Фермина Даса действително бе отплавала в полунощ, съвсем тайно и покрита с траурен воал, обаче не с презокеанския кораб на компанията „Кюнар“ за Панама, а с редовното корабче за Сан Хуан де ла Сиенага, града, в който се бе родила и живяла до пубертета и тъгата й за който ставаше все по-нетърпима с всяка изминала година. Против волята на съпруга и нравите на времето тя замина, придружена само от едно петнадесетгодишно девойче, храненица на дома им, но бяха известили за пътуването й капитаните на корабите и пристанищните власти. Когато взе безразсъдното си решение, тя съобщи на децата, че отива да прекара три месеца при леля Илдебранда, но смяташе да остане завинаги. Доктор Хувенал Урбино познаваше много добре твърдия й характер, но беше толкова разстроен, че смирено го прие като божие наказание за тежката си вина. Но светлините на кораба още не бяха изчезнали, когато и двамата се разкаяха за проявената слабост.
Макар че поддържаха официална кореспонденция за здравето на децата и по други домашни въпроси, минаха почти две години, без нито единият от двамата да открие някакъв път за връщане, който да не е миниран от гордостта. На втората година децата отидоха да прекарат ваканцията във Флорес де Мария, а Фермина Даса направи всичко възможно да изглежда доволна от новия си живот. Поне до такъв извод стигна Хувенал Урбино от писмата на сина. Освен това по същото време там бе на пасторска обиколка епископът на Риоача, яхнал под сянката на балдахина прословутото си бяло муле с покривало, извезано със сърма. Следваха го поклонници от далечни села, акордеонисти, амбулантни търговци на лакомства и амулети и чифликът в продължение на три дни бе станал приют за инвалиди и недъгави, които всъщност идваха не заради учените проповеди и пълното опрощение на греховете, а заради способностите на мулето, за което се носеше мълва, че правело чудеса тайно от господаря си. Епископът беше много близък със семейство Урбино де ла Кале още от годините си на обикновен свещеник и един ден се измъкна от свитата си, за да обядва в чифлика на Илдебранда. След обяда, на който разговаряха само по земни дела, той отведе настрани Фермина Даса и поиска от нея да се изповяда. Тя му отказа любезно, но твърдо, с ясния довод, че няма за какво да се покайва. Макар че не това бе целта й или поне не го направи нарочно, тя остана с впечатление, че отговорът й щеше да стигне където трябва.