Рекло телето дъба да мушка (Очерци от литературния живот)

Толкова неочаквано и толкова противоречия има тук, дори загадки — не мога да проумея, не ми го побира главата. Но не се и иска да разбирам! — провокация! — и като съветски човек съм длъжен… И на самите тях почти нищо не им е ясно, но не им достига простата гражданска зрелост да се заловят най-напред с изясняване на неяснотите. С какво единствено са свикнали съветските хора? — да дават отпор! Вместо да умуваш, вместо да изследваш, вместо да обмисляш — даваш отпор! Десетилетия наред са яли пердах. Но и младият, критичен, схватлив все пак Лакшин, без много да му мисли, надвисва рамо до рамо с останалите: да съм дадял отпор.

О, главна слабост моя — „Новый мир“! О, главна моя уязвимост! С никого не ми е трудно да разговарям, само с вас ми е трудно. На никое съветско учреждение отдавна нищо не дължа, единствено на вас, но тъкмо чрез вас ме докопва и обгръща цялата лепкава система: длъжен си! длъжен си! наш си! наш си!

Твардовски (многозначително и дори тържествено):

— Сега настъпи моментът да докажете, че сте съветски човек. Че онзи, когото ние открихме, е наш човек, че „Новый мир“ не е сгрешил. Трябва да мислите за цялата съветска литература, трябва да мислите за другарите си. Ако започнете да се държите неправилно, могат да закрият списание то ни…

Постоянната заплаха: могат да закрият… И аз не съм просто аз, а или воденичен камък, или въздушен балон на врата на „Новый мир“…

След Бородино бях си въобразил, че съм свободен човек, Не, не, ни най-малко! Как ми затъват краката, колко трудно ги издърпвам! Правя опит да се измъкна с това, че:

„Закъснели са «Грани». «Таймс» вече го е отпечатал…“

„Таймс“ — не е важно, важни са „Грани“! Важни са отпорът и съветската принципност!…

Подавам на А. Т. съпроводителното ми писмо, втория екземпляр — на Лакшин (на Кондратович не го давам, той чете през рамото на Лакшин). Не, на А. Т. не му повлиява. И на останалите (след като хвърлиха поглед към А. Т.) не им повлиява.

— В „Таймс“ не е на руски…

Лакшин: — Много важно е, Александър Исаевич, пред историята. Така или иначе, в справочниците винаги се посочва първата публикация на родния език. И ако бъде посочено „Грани“, това ще е същински позор!…

Ненадейно А. Т. се събужда и — към съпроводителното писмо:

— Каните ли се да разпращате това?! Не му е сега времето, не му е сега времето! Знаете какво е настроението в момента… могат да ни отрежат главите… В наказателния кодекс добавят нов член…

Аз: — За мен цялата хармоника на кодекса отдавна не важи, не ме е страх.

А. Т.: — И започнали ли сте вече да го разпращате?

Не съм започнал, но лъжа: — Да. (Та да е по-неотвратимо.)

Не одобрява, не одобрява. Дори не иска да прибере в чекмеджето на бюрото си такъв погрешен, недообмислен документ. Но друго е най-важното сега! Отново ме наобикалят единомислено и строго. И Твардовски направо ми диктува: