Теменужени очи
- Автор: Фийдър Джейн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Теменужени очи». Краткое содержание книги:
Той отиде до прозореца и видя Тамсин, която тичаше по поляната към залива. Тя беше боса и беше вдигнала високо полите си, за да не ги настъпва. Косата й блестеше на слънцето. Никога преди това не беше познавал жена като нея. И никога нямаше да срещне втора такава жена, даже ако остарееше като Соломон. На света нямаше жена като нея. Тя беше единствената.
Тамсин тичаше надолу по обраслия с цветя хълм, за да се скрие в залива. Имаше чувството, че бяга от нещо, което не смее да си признае. Когато слезе на тесния пясъчен плаж и зарови пети в топлия пясък, тя спря да тича, пое дълбоко въздух и бавно влезе в тихата вода. Мокрият пясък се триеше в краката й, слънцето топлеше тялото й.
Тя отпусна поли, без да я е грижа, че ще се намокрят, и тръгна по края на морето. Какво беше станало преди малко? Думите бяха изскочили неочаквано от устата й, сякаш някой беше вдигнал капака на съд с вряща течност. Трябваше да защити родителите си, това беше повече от ясно. То беше необходимо, беше неин дълг. Но всичките тези приказки за любов? Тя беше дъщеря на Сесил и Ел Барон! Какво я беше грижа, че някакъв си надут и горд английски лорд може да си представи бъдещето си само с жена от неговия кръг?
За съжаление това беше твърде важно за нея. Изведнъж тя спря като закована. Водата галеше стъпалата й, тя стоеше и се взираше в безкрайното синьо море, което се сливаше с небето някъде в далечината. Джулиън не можеше да си представи, че ще обича някоя жена заради самата нея, и от тази мисъл я заболя толкова, че дъхът й спря. От какво бягаше? Да не би да се беше влюбила в Джулиън Сейнт Симон?
Но как беше възможно това? Щом свършеше със Седрик Пенхалан, тя щеше да се върне в Испания. Джулиън Сейнт Симон беше част от плана й, той работеше за нея. Тя имаше нужда от него. А щом всичко свършеше и му станеше ясно, че тя го е използвала за целите си, той щеше да побеснее от гняв и да я изхвърли от живота си. И тя нямаше да го обвинява за поведението му.
Тамсин се огледа, сякаш можеше да намери отговор на въпросите си в красотата на усамотения залив, в могъщите скали наоколо или в блестящо-синьото небе. Тя се загледа към върха на скалата и стомахът й се сви на топка. Двамата ездачи, които тази сутрин ги бяха видели да се къпят голи в морето, отново бяха там. Фигурите им се очертаваха ясно на фона на небето.
Двамата я наблюдаваха. Обзе я странно чувство за надвиснала опасност. Космите на тила й настръхнаха. Тя се обърна, излезе от водата и тръгна обратно към къщата. Краят на роклята и босите й крака бяха целите в пясък.
Габриел я пресрещна пред страничния вход. Вдигна изненадано вежди, като я видя, после избухна в смях.
— Ох, малко момиче, дано не са дошли гости, че като те видят такава…
Тамсин беше объркана и безкрайно тъжна, целият й вид го издаваше.
— Отивам да се преоблека — отговори безучастно тя. Габриел сложи ръка на рамото й.
— Какво е станало, детето ми?
— Всъщност нищо — отговори тя и се опита да се засмее. — Спомних си Сесил и Барона и… — Това беше вярно, макар че беше само половината от истината.
— Аха. — Габриел кимна и я притисна в мечешката си прегръдка. — Знаеш ли, събрах някои сведения, които сигурно ще те заинтересуват. На кея се заговорих с ловците на раци и чух интересна история.
— За Пенхаланови? — Тамсин го погледна с очакване, тъгата беше забравена.
Габриел кимна.
— За племенниците му… братовчедите ти. Разбрах, че са близнаци. Ела да се разходим в градината.
Двамата влязоха в градината с плодни дръвчета от другата страна на къщата. Тамсин беше възхитена от традиционното подреждане на дърветата, обичайно за седемнадесетия век. Откъдето и да погледнеше плодните дръвчета, те показваха права редица. Това беше много интересна идея за нещо толкова функционално като плодна градина.
— Е, разказвай — подкани го тя, докато вървяха между дърветата. Габриел й бе напомнил истинската цел на идването й в Англия. Тя беше тук, за да отмъсти на Седрик Пенхалан и да получи обратно семейното богатство. Трябваше да се съсредоточи върху тази цел и да прогони далече глупавите и объркващи чувства, които беше започнала да изпитва към Джулиън Сейнт Симон.
— Както изглежда, преди няколко години братовчедите ти са извършили голяма глупост… и то на земята на полковника.
Тамсин слушаше внимателно. Габриел й разказа историята с всички подробности, които беше научил. Тя триеше босите си крака в гъстата трева, за да махне пясъка, и сърцето й се свиваше от болка. При мисълта, че имаше такива роднини, я побиха студени тръпки.