Силмарилионът ((под редакцията на Кристофър Толкин))
- Автор: Толкин Джон Рональд Руэл, Толкин Кристофер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любен Николов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Силмарилионът ((под редакцията на Кристофър Толкин))». Краткое содержание книги:
Туор се опитал да спаси Идрил от нападателите, ала Маеглин вече бил сложил ръка върху нея и Еарендил; тогава Туор влязъл в схватка с него върху градските стени и му нанесъл такъв удар, че тялото на предателя три пъти отскочило от скалистите склонове на Амон Гварет, преди да се сгромоляса в пламъците далече долу. После Туор и Идрил събрали всички оцелели от Гондолин, които успели да открият сред пожарището и ги повели по тайния проход; а военачалниците от Ангбанд нито знаели за този тунел, нито пък подозирали, че някой от бегълците ще дръзне да се отправи тъкмо на север, където планините били най-високи и най-близки до крепостта на Врага. Димът от пожара и изпаренията над прекрасните фонтани на Гондолин, пресушени от пламъците на северните дракони, обгърнали в скръбни мъгли цялата долина Тумладен; и туй подпомогнало бягството на Туор и неговите спътници, понеже все още им предстоял дълъг път през открито поле чак до подножието на планините. Въпреки всичко те се добрали дотам и почти без надежда почнали да се катерят нагоре с много страдания и мъки, защото планинските висини били мразовити и страшни, а в групата имало жени, деца и мнозина ранени.
Имало един страховит проход, наречен Кирит Торонат или Орлова клисура, където тясна пътека се виела под сянката на най-високите върхове; отдясно се издигала отвесна стена, а отляво зеела бездънна пропаст. По този тесен път бавно се влачела тяхната колона, когато орките ги нападнали от засада, защото Моргот бил разположил стража навсякъде из Пръстеновите планини; и подир орките се задал Балрог. Ужас обзел бегълците и надали щяла да ги спаси дори храбростта на русокосия Глорфиндел от знатния гондолински род Златоцвет, ако Торондор не им се бил притекъл на помощ.
Много песни са изпети за двубоя на Глорфиндел и Балрога върху един скален зъбер сред високите планини; накрая и двамата намерили гибелта си в бездната. Но тогава орлите връхлетели над прохода и нападателите с писъци избягали обратно; и всички орки били разкъсани или повалени в пропастта, тъй че едва подир много време стигнала до Моргот вестта за бягството от Гондолин. После Торондор изнесъл от бездната тялото на Глорфиндел и спътниците му го погребали под каменна могила близо до прохода; зелена трева изникнала там, жълти цветя разцъфнали сред безплодните скали и ще продължават да цъфтят чак до свършека на света.
Тъй Туор, син Хуоров, превел оцелелите от Гондолин през планините и надолу към Сирионската долина; и бягайки на юг по трудни и опасни пътища, най-сетне се добрали до Върбовата страна Нан-татрен, защото могъществото на Улмо още се съхранявало във великата река и им помагало. Там си отпочинали и се изцелили от рани и умора; но за скръбта им нямало изцеление. И устроили тъжен пир в памет на Гондолин и всички загинали елфи — девойки, съпруги и кралски бойци; а за многообичния Глорфиндел изпели безброй песни под есенните върби на Нан-татрен. Там Туор съчинил за сина си Еарендил песен, в която разказвал как някога Властелинът на водите Улмо излязъл край брега на Невраст; и отново се разбудил в гърдите му копнежът по морето, та обзел и неговия син. Затова Идрил и Туор напуснали Нан-татрен и слезли покрай реката на юг чак до морския бряг; заселили се близо до устието на Сирион и народът им се слял със спътниците на Диоровата щерка Елвинг, която също наскоро била избягала натам. А когато в Балар пристигнала вестта за падането на Гондолин и гибелта на Тургон, Фингоновият син Ерейнион Гил-галад бил обявен за върховен крал на всички Нолдори в Средната земя.
Моргот обаче смятал победата за постигната, без да си прави сметка за Феаноровите синове и тяхната клетва, която досега нито веднъж не му била навредила, а напротив — винаги се оказвала негов най-могъщ съюзник; смеела се черната му душа и не жалела за единствения загубен Силмарил, защото изглеждало, че на тази цена последните останки от народа на Елдарите ще изчезнат от Средната земя и повече не ще го безпокоят. Дори и да знаел за селището край устието на Сирион, той търпеливо изчаквал да съзреят отровните плодове на лъжите и пагубната клетва. Ала от сливането на Дориат и Гондолин между Сирион и морето израсъл нов елфически народ; а от Балар към тях се присъединили моряците на Кирдан и всички заедно се посветили на морските вълни и строежа на кораби, като продължили да живеят по бреговете на Арверниен, под могъщата сянка на Улмо.