Силмарилионът ((под редакцията на Кристофър Толкин))
- Автор: Толкин Джон Рональд Руэл, Толкин Кристофер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любен Николов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Силмарилионът ((под редакцията на Кристофър Толкин))». Краткое содержание книги:
Дълго се взирал Диор в Силмарила, който баща му и майка му изтръгнали с безумна храброст от ужасните владения на Моргот; и велика била скръбта му, че смъртта ги е споходила толкова скоро. Но мъдреците казват, че Силмарилът ускорил техния край; защото когато го носела Лутиен, пламъкът на нейната хубост бил прекалено ярък за тукашните земи.
Накрая Диор се изправил и сложил на шията си Наугламир; и с тази огърлица бил най-прекрасен сред всички на този свят, рожба на трите народа: Едаините, Елдарите и Маярите от Блаженото царство.
А сред разпръснатите елфи из Белерианд скоро плъзнала мълва, че Тинголовият наследник носи Наугламир и те си рекли: „Силмарилът на Феанор пак пламти сред горите на Дориат“; и тозчас се разбудила отново тежката клетва на Феаноровите синове. Защото докато Лутиен носела Джуджешката огърлица, никой от тях не посмял да посегне към нея; ала сега, изплашени от възраждането на Дориат и гордостта на Диор, седмината се завърнали от изгнание и му пратили вест, че искат онуй, що им се полага по право.
Но Диор не отговорил на Феаноровите синове; и Келегорм наговорил братята си да подготвят удар срещу Дориат. Посред зима те пристигнали ненадейно с войската си и нападнали Диор в Хилядата пещери; тъй за втори път елф вдигнал меч срещу елфа. Там паднал Келегорм от ръката на Диор, там загинали още Куруфин и мрачният Карантир; ала Диор също бил съсечен заедно със съпругата си Нимлот, а жестоките слуги на Келегорм заловили невръстните му синове и ги изоставили да умрат от глад в горските дебри. Наистина, скоро Маедрос се разкаял и дълго ги търсил из горите на Дориат; но всичко било напразно и нито една легенда не разказва за участта на Елуред и Елурин.
Тъй бил съсипан Дориат и повече не се възстановил. Ала Феаноровите синове не извоювали онуй, що дирели; защото шепа оцелели успели да избягат и сред тях била Диоровата щерка Елвинг; и носейки със себе си Силмарила, след време те се добрали до морето край устието на река Сирион.
Глава 23
За Туор и падането на Гондолин
Разказват, че Хуор, братът на Хурин, загинал в Битката на неизброимите сълзи; и през зимата на онази година съпругата му Риан родила дете сред пущинаците на Митрим и го нарекла Туор, а сред ония хълмове още се срещали Сиви елфи и един от тях на име Анаел осиновил детето. Когато Туор навършил шестнайсет години, елфите решили да напуснат Андротските пещери, където живеели и тайно да се отправят далече на юг към Сирионските заливи; ала скоро по пътя ги нападнали орки и зли човеци, та Туор бил пленен и заробен от Лорган, вожд на източните пришълци в Хитлум. Три години робувал, но накрая успял да избяга; завърнал се да живее сам в Андротските пещери и толкова често нападал пришълците, че Лорган обявил награда за главата му.
Но подир четири години живот в самота и изгнание Улмо разпалил в душата му копнеж да напусне земята на своите деди, тъй като бил избрал Туор за изпълнител на замислите си; и като изоставил отново Андротските пещери, Туор поел на запад през Дор-ломин и открил Нолдорската порта Анон-ин-Гелид, която преди много години бил построил народът на Тургон, докато живеел в Невраст. От нея започвал мрачен тунел под планините, водещ към Дъгоцветната клисура Кирит Ниниах, през която буйните планински води се спускали към западното море. Тъй нито човек, нито орк забелязал бягството на Туор от Хитлум и вестта не достигнала до слуха на Моргот.
А Туор се добрал до Невраст и щом съзрял Великото море Белегаер, веднага се влюбил в него и завинаги останал в душата му онзи копнеж по песента на морските талази, който накрая го отвел в царството на Улмо сред дълбините. Заживял самотен сред Невраст и с отминаването на лятото наближил съдбовният час за Нарготронд; а когато дошла есента, Туор видял седем огромни лебеда да летят на юг, разбрал, че това е поличба и ги последвал по морския бряг. Тъй накрая стигнал до изоставените чертози на Винямар под връх Тарас, влязъл вътре и открил щита, ризницата, меча и шлема, оставени някога от Тургон по заръка на Улмо; облякъл тези доспехи и слязъл към брега. Изведнъж от запад налетяла могъща буря, а сред нея се възправил с цялото си величие Властелинът на водите Улмо и заговорил на Туор. Повелил му да напусне това място и да търси потайното кралство Гондолин; и дал на Туор вълшебен плащ, с който да се обгръща в сянка пред очите на враговете.