Силмарилионът ((под редакцията на Кристофър Толкин))
- Автор: Толкин Джон Рональд Руэл, Толкин Кристофер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любен Николов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Силмарилионът ((под редакцията на Кристофър Толкин))». Краткое содержание книги:
А на сутринта, когато бурята отминала, Туор зърнал самотен елф да стои край стените на Винямар; и това бил Воронве, син на Аранве от Гондолин — моряк от последния кораб, който Тургон изпратил към Запада. Когато на връщане от дълбокия океан онзи кораб попаднал в страхотната буря пред самите брегове на Средната земя, Улмо поел Воронве и единствено него спасил от стихията, като го изхвърлил на брега край Винямар; а щом чул какво е поискал Властелинът на водите от Туор, Воронве се смаял и не отказал да го отведе до тайните порти на Гондолин. Заедно потеглили от онова място и докато насреща им откъм север се задавала Лютата зима, двамата предпазливо се отправили на изток покрай подножието на Сенчестите планини.
След време пътят им ги отвел до Ивринските езера и те скръбно огледали тия прекрасни места, осквернени от минаването на дракона Глаурунг; и докато стояли така, зърнали на север да бърза висок мъж с черни одежди и черен меч. Ала не знаели кой е той и какво се е случило из южните области; а човекът отминал край тях, без да изрече нито дума.
Най-сетне, подкрепяни от невидимата мощ на Улмо, двамата стигнали до потайната порта на Гондолин и били заловени от стражата. Под строга охрана минали през тясната клисура Орфалх Ехор, преградена със седем врати и застанали пред Ектелион Бистроструйни, който охранявал могъщата порта в края на стръмния път; там Туор смъкнал плаща си и по доспехите, що носел от Винямар, всички разбрали, че наистина го изпраща Улмо. Сетне Туор погледнал надолу към прекрасната долина Тумладен, сгушена като зелен скъпоценен камък сред планинския пръстен; и далече върху скалистото възвишение Амон Гварет съзрял могъщия Гондолин, града със седемте имена, възпяван и до днес като най-славен и величав от всички елфически градове в Отвъдните земи. По заповед на Ектелион тръбачите засвирили от кулите на високата порта и песента на тръбите отекнала между хълмовете; и в отговор приглушени, но ясни, долетели звуците на фанфари откъм белите стени на града, обагрени в розово от изгряващата зора.
Тъй синът на Хуор прекосил Тумладен и стигнал до портите на Гондолин; и като се изкачил по широките стълбища на града, най-сетне застанал пред Кралската кула и видял изображенията на Двете дървета от Валинор. После го въвели в покоите на върховния нолдорски крал Тургон, син Финголфинов и отдясно на краля стоял сестриният му син Маеглин, а отляво била принцеса Идрил Келебриндал; и всички, що чули гласа на Туор, се зачудили дали наистина е простосмъртен човек, понеже не свои слова изричал, а словата на самия Улмо, който се бил вселил в него. Предупредил той Тургон, че Прокобата на Мандос бързо отива към своя край, когато всички творения на Нолдорите ще се превърнат в прах; заръчал му още да изостави своя прекрасен, могъщ град и да слезе покрай Сирион към морето.
Дълго размишлявал Тургон над съвета на Улмо и в паметта му отново отекнали словата, чути във Винямар: „Недей да възлюбваш прекомерно онуй, що се роди от копнежа сърдечен и труда на ръцете ти; помни, че истинската надежда на Нолдорите лежи на Запад и идва откъм Морето.“ Ала Тургон се бил възгордял, а Гондолин изглеждал прекрасен като спомен за елфическия Тирион и кралят все още се уповавал на неговата потайност и непристъпност, та вярвал, че дори и Валар не ще може да го превземе; освен туй след Нирнает Арноедиад народът на Гондолин вече не желаел нито да се меси в скърбите на елфи и люде от външния свят, нито да тръгва през ужаси и опасности обратно към Запада. Спотаени зад своите непроходими и омагьосани планини, гондолинците не позволявали никой да влиза при тях, та дори и да го преследвал гневът на самия Моргот; смътни и непонятни достигали до тях вестите от далечни земи, а те не им обръщали внимание. Напразно ги търсели съгледвачите на Ангбанд; мястото на града им било само мълва и неразгадаема тайна. Пред кралските съветници Маеглин винаги говорел против Туор и речта му изглеждала още по-убедителна, тъй като съвпадала с неизреченото желание на краля; накрая Тургон отхвърлил заръката на Улмо и отказал да се вслуша в съвета му. Но в предупреждението на могъщия Валар чул отново словата, изречени някога пред заминаващите Нолдори върху брега на Араман; и страхът от измяна се разбудил в сърцето на краля. Затуй по онова време било заповядано да се прегради самият достъп до тайната врата в Пръстеновите планини; и занапред, докато съществувал Гондолин, никой не го напуснал, било то по мирни или военни дела. Само Торондор, господарят на Орлите, донесъл вести за падането на Нарготронд, а по-късно за гибелта на Тингол и неговия наследник Диор и разрухата на Дориат; ала Тургон не желаел да слуша скръбните слова от външния свят и се заклел вече никога да не застава рамо до рамо с когото и да било от Феаноровите синове; а на своите поданици забранил да пристъпват отвъд планините.