Силмарилионът ((под редакцията на Кристофър Толкин))
- Автор: Толкин Джон Рональд Руэл, Толкин Кристофер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любен Николов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Силмарилионът ((под редакцията на Кристофър Толкин))». Краткое содержание книги:
И Туор останал в Гондолин, защото бил очарован от блажената красота на този град и мъдростта на неговия народ; станал могъщ по ръст и по мъдрост и дълбоко изучил древните познания на елфите-изгнаници. Тогава в сърцето на Идрил пламнала обич към него, а и той изпитвал същото; и тайната ненавист на Маеглин се разгоряла още по-силно, защото над всичко друго желаел да притежава нея — единствената наследница на гондолинския крал. Но тъй благосклонен бил кралят към Туор, че след като минали седем години, не му отказал дори ръката на дъщеря си; защото макар да не послушал съвета на Улмо, предчувствал, че съдбата на нолдорите е обвързана с неговия пратеник; а и не забравял словата, що изрекъл Хуор, преди войската на Гондолин да се оттегли от Битката на неизброимите сълзи.
Славна и радостна била тази сватба, защото Туор бил спечелил сърцата на всички в Гондолин, освен Маеглин и тайните му поддръжници; тъй за втори път се обединили родовете на елфи и хора.
През пролетта на следващата година в Гондолин се родил Еарендил Полуелф, син на Туор и Идрил Келебриндал; а това станало точно петстотин и три години след идването на Нолдорите в Средната земя. Неописуемо красив бил Еарендил, ликът му сияел като ясен небосвод и от Елдарите наследил хубост и мъдрост, а от древните люде — сила и храброст; и също както се случвало с неговия баща Туор, в душата му често звучала песента на Морето.
Все още дните на Гондолин били изпълнени с покой и радост; и никой не подозирал, че Моргот най-сетне е узнал мястото на Потайното кралство по онова време, когато Хурин стоял сред пущинака отвъд Пръстеновите планини и като не намерил входа, в отчаянието си се провикнал към Тургон. От тогава мислите на Моргот се насочили неотклонно към планинските земи между Анах и горното поречие на Сирион, където слугите му никога не били стъпвали; ала все още ни съгледвач, ни каквато и да било твар от Ангбанд не успявала да се добере дотам поради зорката стража на орлите и това осуетявало всички замисли на Моргот. Но Идрил Келебриндал била мъдра и прозорлива, а сърцето й се свивало и в душата й като мрачен облак плъзнало лошо предчувствие. Затуй по онова време заръчала да издълбаят потаен изход, който да минава под града и равнината и да излиза далече отвъд стените, северно от Амон Гварет; и сторила тъй, че само малцина да знаят за това и нито думица да не стигне до ушите на Маеглин.
По времето, когато Еарендил още бил малък, Маеглин ненадейно изчезнал. Защото, както разказват, от всички премъдрости той най-много обичал миньорското дело и издирването на метални руди; бил майстор и водач на ония елфи, които работели в планините далече от града, търсейки метали, за да коват както оръжия, тъй и инструменти за мирните занаяти. Ала често Маеглин заедно с неколцина помощници минавал тайно отвъд планините и кралят не знаел, че заповедта му се нарушава; и тъй по волята на злата съдба Маеглин бил пленен от орките и отведен в Ангбанд. Той не бил нито слаб, нито страхлив, ала мъченията, с които го заплашили в страшната крепост, подкопали духа му и накрая откупил живота и свободата си като разкрил пред Моргот точното място на Гондолин и пътищата, по които може да бъде нападнат. В дива радост изпаднал Моргот и обещал на Маеглин не само да го направи свой наместник в Гондолин, но и да му даде Идрил Келебриндал, когато превземе града; и наистина, от копнеж по Идрил и омраза към Туор, Маеглин лесно се съгласил на предателство — най-гнусното в цялата история на Древните дни. Моргот обаче го пратил обратно в Гондолин, за да не заподозре някой измяната и за да подпомогне нападателите, когато му дойде времето; и Маеглин продължил да живее в кралските чертози с усмивка на лице и черни замисли в сърцето, докато в душата на Идрил се сбирали все по-мрачни предчувствия.
Най-сетне, когато Еарендил навършил седем години, Моргот бил готов и пратил срещу Гондолин своите пълчища от Балрози, орки и вълци; заедно с тях тръгнали дракони от челядта на Глаурунг, а по онова време те били многобройни и страховити. В една празнична нощ Морготовата армия се прехвърлила през северните планини, които били най-високи и поради туй най-зле охранявани, докато всички в Гондолин очаквали по градските стени изгрева на слънцето, за да го посрещнат с приветствена песен; защото идващият ден бил техният най-голям празник, наречен Врата на лятото. Ала не на изток изгряло червеното зарево, а над планините на север; и нищо не спряло вражата вълна, додето не стигнала под стените на Гондолин и градът се оказал хванат в железен обръч. Много е разказано в песента „Падането на Гондолин“ за отчаяните и храбри подвизи на пълководците от знатните родове и техните бойци, сред които се отличил с доблестта си Туор — пее се в нея за схватката на Ектелион Бистроструйни с предводителя на Балрозите Готмог насред площада пред кралския дворец, където двамата се съсекли до смърт; пее се и за доблестната кралска свита, която отбранявала кулата на Тургон докато не останал камък върху камък; страшно било рухването на тая кула и заедно с нея загинал Тургон.