Тайнственият остров
- Автор: Верн Жюль Габриэль
- Серия: voyages extraordinaires #13
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордан Петров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайнственият остров». Краткое содержание книги:
За щастие „Тайнственият остров“ е и още нещо, несрещано твърде често в литературата с напрегнат, приключенски сюжет — това е книга, която облагородява. А чудесната вяра във възможностите на човека, просветеният хуманизъм на героите и неповторимата атмосфера на „Острова“ я обричат на незабравимост.
„Тайнственият остров“ е уникална, защото е едновременно много неща: и приключенска литература, и утопия, и робинзониада, и научно-техническа фантастика, и химн на човешкия труд и творчески възможности, дори истински „екшън“ на моменти или пък криминална литература с интелектуални загадки „а ла Агата Кристи“; понякога се превръща дори в морско-пиратски роман, а през цялото време е и нещо много рядко — чаровен модел на цялата еволюция на човека, от каменните оръдия, първия огън и първите опитомени животни и растения, до телеграфа и Библията. Само че еволюция не за 2 милиона години, а събрана само в две-три.
Може би някои от „по-техническите“ романи на Верн, като „Пътуване до Луната“ или „Капитан Немо“, да имат доста остарели елементи. Не и „Тайнственият остров“. Това е книгата, с която Жул Верн пресече целия XX век и уверено навлиза в XXI. Прочетете я сега. И отново я прочетете след 20 години — да кажем, в 2013-та — може би заедно с вашия син или внук. И ще се убедите, че е така.
Ако не сте съгласни — пишете ни да ви я сменим.
Библиотека СВЕТОВНА ФАНТАСТИКА тогава ще ви предлага вече най-доброто от двадесет и първото столетие.
Двадесет минути след първите изстрели лодката се намираше на по-малко от два кабелта от Благодарност. Приливът започна както винаги много буйно — причина беше тесният пролив, — повлече пиратите към реката и те с голяма мъка и само благодарение на греблата успяха да се задържат в средата на протока. Но тъй като минаваха близо до устието на Благодарност, два куршума ги поздравиха по пътя им и двама техни другари се проснаха в лодката. Наб и Спилет не бяха стреляли на вятъра.
Бригът веднага изстреля второ ядро на мястото, където се изви димът от пушките, но то само ощърби няколко канари.
В тоя миг в лодката оставаха само трима здрави мъже. Понесена от течението, тя полетя като стрела в протока, мина край Сайръс Смит и Хърбърт, но те решиха, че беше далеч, и не стреляха. После заобиколи северния край на островчето с помощта на двете гребла, които й оставаха, и заплава към брига.
Засега преселниците нямаше защо да се оплакват. Борбата започваше зле за противника. Той имаше вече четирима тежко ранени, мъртви може би.
Пиратите можеха да си помислят, че имаха работа с многоброен и добре въоръжен противник, с който нямаше да се справят лесно.
Но тогава дванадесет други разбойници, пияни от гняв, а може би и от виното, което бяха изпили вечерта, се хвърлиха в лодката. Спуснаха и втора лодка в морето, в която насядаха осем души, и докато първата заплава първо към островчето, за да се разправи със защитниците му, втората започна да маневрира така, че да навлезе в устието на Благодарност.
Явно, положението на Пенкроф и на Еъртън ставаше много опасно и те разбраха, че трябваше да се приберат на острова.
Но те почакаха пак първата лодка да наближи и два умело отправени куршума внесоха отново смут сред екипажа й. Пенкроф и Еъртън напуснаха поста си сред свистенето на десетина куршума, прекосиха бързо островчето, хвърлиха се в пирогата, преплаваха протока тъкмо когато втората лодка наближаваше южния край на островчето и изтичаха да се скрият в Комините.
Едва се присъединиха към Сайръс Смит и Хърбърт, и пиратите от първата лодка нахлуха на островчето и се разтичаха на всички страни.
Почти в същия миг екнаха нови изстрели от поста на Благодарност, към който втората лодка бързо се беше приближила. Двама от осемте пирати в нея бяха смъртно ранени от Джедеон Спилет и Наб, а самата лодка, неудържимо понесена към подводните скали, се разби при устието на Благодарност. Но шестимата останали живи дигнаха пушките над главите си, за да не ги намокрят, и успяха да стъпят на десния бряг на реката. После, като видяха, че са много близо до поста, побягнаха с всички сили към нос Останка, далеч от обсега на куршумите.
Ето какво беше положението: на островчето имаше дванадесет разбойници, от които навярно някои бяха ранени, но имаха все още една лодка на разположение, а на острова бяха слезли шест души, но те не можеха да стигнат до Гранитния дом, защото нямаше как да преминат реката, мостовете на която бяха дигнати.
— Добре сме! — извика Пенкроф, като се втурна в Комините. — Добре сме, господин Сайръс! Какво ще кажете?
— Ще кажа, че борбата ще вземе друг обрат — отвърна инженерът, — тъй като не може да се допусне, че разбойниците са толкова глупави, та да продължат при тия неблагоприятни за тях условия!
— Мисля, че бригът не е още в протока! — отвърна Пенкроф.
— Ами ако дойде? — попита Сайръс Смит.
— Не вярвам, тъй като има опасност да заседне и да отиде по дяволите!
— Възможно е — намеси се тогава Еъртън. — Пиратите може да навлязат в протока, като използват прилива, без да искат и да знаят, че при отлива може да заседнат, а в такъв случай постовете няма да издържат на техните топове.
— Дявол да ги вземе! — ревна Пенкроф. — Изглежда, че тия мръсници наистина се готвят да дигнат котва!
Пенкроф каза самата истина! „Бързия“ започваше да се върти около котвата си с явното намерение да се приближи до островчето. Приливът щеше да трае още час и половина, течението беше вече намаляло и бригът лесно можеше да маневрира. Но противно на мнението на Еъртън Пенкроф не можеше да допусне, че Боб Харви ще посмее да навлезе в протока.
В това време пиратите, които бяха слезли на островчето, се прехвърлиха постепенно на отсрещния бряг и само протокът ги делеше от острова. Но те не знаеха нищо за далекобойните карабини и не допускаха, че бяха изложени на опасност. Сновяха из островчето и тичаха по брега му.
Заблудата им не трая дълго. Карабините на Еъртън и на Джедеон Спилет се обадиха и трябва да са казали доста неприятни неща на двама от тия разбойници, защото те се строполиха по гръб.