Неуловимият пламък
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Неуловимият пламък». Краткое содержание книги:
— Не, не знам. Какво състояние?
Джърмейн успя да се изчерви свенливо.
— Знаеш тази дума, която дамите не би трябвало да употребяват… — Тя сниши глас, за да прошепне: — Бременност…
Той изсумтя недоверчиво.
— Това е абсурдно!
— О, не, не е — възпротиви се Джърмейн и се наведе напред, за да му довери все така шепнешком: — Видях я със собствените си очи. Коремът й вече се е закръглил доста забележимо. Ако питаш мен, бих казала, че е поне в третия или даже четвъртия месец. Сигурна съм, че скоро новината ще се разчуе. Млада, неомъжена жена като нея трудно би могла да крие дълго състоянието си, пък и Сарина е толкова стройна, че и най-малката заобленост по тялото й си личи.
Бо я гледаше като ударен от гръм. Преди четири месеца го беше повалила онази коварна болест. А точно тогава се бяха появили и натрапчивите видения как се люби със Сарина. Замаян от обърканите си мисли, той се обърна и отиде до големия шкаф в далечния край на салона. Там напълни една чаша с течността, съдържаща се в една кристална гарафа, изгълта я на един дъх и потръпна погнусено, осъзнал, че това далеч не е сред любимите му питиета.
— Бо, добре ли си? — попита разтревожено Джърмейн. Дори баща й, който обичаше да си пийва сам, изчакваше да мине обядът, преди да удари първото питие за деня.
Самата мисъл, че би могъл да е зле, едва не накара Бо да избухне в смях. Нямаше съмнение, че Джърмейн е дошла с намерение да унищожи репутацията на Сарина. Но беше избрала възможно най-неподходящия човек.
— Да. Просто ми трябва малко време да свикна с мисълта.
Докато гостенката му се мъчеше да разгадае смисъла на думите му, той се обърна към нея. Накрая тя се отказа от напразните си усилия и попита направо:
— С коя мисъл?
— Че ще ставам баща.
Джърмейн зяпна втрещено, но успя да попита едва чуто:
— Какво искаш да кажеш, Бо?
— Е, наистина е малко шокиращо, но от това, което ми каза току-що, е ясно, че ще ставам баща.
— Ти… и Сарина Кендал? — Челюстта й увисна още повече и тя зина като риба на сухо. Погледът й се вторачи ужасено в него. — Искаш да кажеш, че ти си бащата на нейното копе…
Бо я прекъсна, за да обяви с неочаквано и за самия него задоволство:
— Искам да кажа, че съпругата ми е бременна с нашето първо дете.
Единственото, което Джърмейн успя да стори, бе да прошепне:
— Не знаех, че сте женени…
Той сви безгрижно рамене.
— Много малко хора в Чарлстън знаеха. Изключвам мъжете от екипажа ми, разбира се. Двамата със Сарина се опитвахме да запазим това в тайна по причини, които ти не би могла да разбереш, но сега вече няма как. Ще трябва да кажем на всички.
— Но кога сте се оженили? — След като толкова често се бе преструвала, за пръв път в живота си Джърмейн имаше чувството, че наистина ще изпадне в несвяст.
— Няколко дни преди да отплаваме от Англия — информира и Бо. И понеже подозираше, че тя няма реална представа за продължителността на подобно пътуване, добави: — В края на октомври, тоест преди около пет месеца.
— Трудно ми е да повярвам. — Джърмейн предпочиташе да използва по-силна дума, но знаеше, че ако обвини Бо Бърмингам в лъжа, той няма да реагира спокойно като Сарина. — Не разбирам защо ще пазите брака си в тайна. — Тя изсумтя и тръсна глава. — Не, ти просто проявяваш галантност и се опитваш да я спасиш от скандал.
— Имаш прекалено високо мнение за мен, но щом се съмняваш в думите ми, почакай за момент. — Бо отиде до кабинета си и извади от едно чекмедже в бюрото брачното свидетелство, съставено от мистър Кармайкъл. Когато се върна, той го подаде на Джърмейн. Правеше това единствено заради Сарина. — Както виждаш, всичко е надлежно документирано и подписано, а ако обърнеш внимание на датата, ще се увериш, че казвам самата истина.
При вида на името му, написано до името на Сарина в долния край на листа, на Джърмейн й се прииска да закрещи от ярост и да накъса свидетелството на ситни парченца. Но вместо това тя само забоде поглед в пергамента и промълви:
— Това е крайно интересно, Бо.
— Да — съгласи се Бо, като измъкна свидетелството от ръцете й и за пръв път от два дни насам се усмихна. — Но изпитвам огромно облекчение, че всичко най-после излезе наяве. Ще се наложи, разбира се, да се направят някои промени…
— Какви промени? — попита Джърмейн, надявайки се на някакво чудо.
— Ще трябва да обсъдя това със съпругата си. — Той отиде до вратата, подаде глава в коридора и се провикна: — Филип, можеш ли да изтичаш навън и да помолиш Томас да приготви каретата ми?
— Oui, Capitaine.
Бо се върна в салона, улови Джърмейн за лакътя и я съпроводи до входната врата.
— Съжалявам, че се налага да бъда груб, но наистина трябва да побързам. Надявам се, че ще ме извиниш.