Не ме забравяй
- Автор: Мелтън Марлис
- Серия: navy seal #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иванка Савова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Не ме забравяй». Краткое содержание книги:
След като Гейб официално e обявен за мъртъв, жена му Хелън решава да продължи напред. Омъжила се твърде рано, тя най-после e стъпила здраво на собствените си крака и се гордее с това. Ho точно когато смята, че e поела по правилния път, пристига стъписваща новина. Гейб e жив и се връща у дома. Дистанцираният, потаен съпруг вече го няма. Сега той e мъж, в когото Хелън лесно би могла да се влюби отново…
— Ще ви следвам с колата — каза той, като по този начин й даваше да разбере, че възнамерява да държи под наблюдение къщата им. — Вини и Мечока имат разрешение да паркират задниците си ей тук в коридора.
— Благодаря, Уести — каза Гейб и го потупа по рамото. — Но няма да седиш в колата си. Не е нужно да те тормозят полицаите, след като те ще поставят охрана пред вратата ми.
— Както желаете, сър.
Уести улови погледа на Хелън и й намигна, с което я накара да се отпусне. Този тип не беше чак толкова страшен, колкото изглеждаше.
Гейб пожела „лека нощ“ на хората от отряда си. Приближи се до помощник-капитана, за да му благодари отново за оказаната помощ.
Необичайно намръщен, Себастиан въпреки всичко се държеше любезно.
— Лека нощ — каза той и сложи бащински ръка върху рамото на Гейб. После кимна на Хелън и хвърли още един изпепеляващ поглед на Лийла, преди да закрачи тежко към асансьора, предпочитайки да остане сам на излизане от болницата.
Хелън и Гейб последваха Лийла към главните асансьори. Уести ги следваше, подобно на ангел — пазител, дошъл направо от ада. Гейб изненада Хелън, като съвсем открито я хвана за ръката пред очите на своите хора.
Въпреки допълнителната охрана, която им осигуряваше Уести, Хелън усещаше как ледените пръсти на страха лазят по гърба й, докато излизаха от болницата и отиваха към гаража.
Някой искаше Гейб да е мъртъв, а полицаите май бяха по-скоро вбесени от факта, че цивилни се представят за блюстители на реда, отколкото от отвличането на Малъри.
Отново обзета от тревога, тя се бе вкопчила в ръката на Гейб. Не беше единствената, която се оглеждаше наоколо за потенциални убийци.
Деветнадесета глава
Когато се прибраха у дома, на телефонния секретар намериха съобщение от командира на Гейб. „Научих, че си имал тежки преживявания тази вечер, лейтенант, и че дъщеря ти все още е в болницата. Съжалявам да го чуя. Когато се срещнем в неделя, ще се наложи да ми обясниш какво става, по дяволите. До края на седмицата ще съм извън града; иначе щях да дойда, за да ти предложа подкрепата си. Пази себе си и семейството си, ще се видим както е уговорено. Край“.
Гейб изтри съобщението.
— Както изглежда, командирът иска да се върнеш на активна служба — отбеляза Уести.
— Надявам се — отвърна Гейб. — Искаш ли нещо за ядене или пиене?
— Не, сър.
— Ела да ти покажа къде ще спиш — Гейб го поведе по коридора към кабинета.
За него беше огромно удоволствие да отстъпи на друг стаята, в която беше спал сам в продължение на седмици. Хелън му бе дала ясно да разбере, че ще спи при нея, в нейната спалня, до края на живота им.
— Кушетката е малко на буци — с извинителен тон каза той.
— Няма проблеми — отвърна Уести, като проверяваше колко е мека плетената възглавничка. — И без това няма да спя.
Главният помощник щеше да пази със своя автомат Р226 в скута, така че лейтенантът можеше да се отпусне. Какъв страхотен тип!
— Е, не се паникьосвай, ако чуеш странни звуци откъм спалнята — предупреди го невъзмутимо Гейб. Уести се ухили широко, с което накара Гейб да се почувства невероятно добре. — Чейс… — добави той, наричайки Уести с истинското му име.
— Сър? — Сините му очи подканваха Гейб да бъде откровен.
— … който и да е отговорен за случилото се тази вечер, той няма да спре, докато не го хванем или не ме убие. Ако това се случи, искам вие, момчета, да наглеждате Хелън както по-рано.
Твърдата долна челюст на Уести подсказваше неговата решимост.
— Няма да позволим пак да умрете, сър. Миналия път ви изпуснахме от поглед. Няма да направим същата грешка втори път.
— Благодаря — грубо каза Гейб в прилив на признателност. — Лека нощ.
Той се обърна и тръгна към спалнята, където го чакаше съпругата му.
Хелън беше гола. Гейб се наслади на гледката — лежеше свита на кълбо на една страна, дълбоко заспала. Бе придърпала единия ъгъл на одеялото върху гърдите си, а загорелите й бедра и копринените й рамене бяха голи. Хълмчетата на гърдите й едва-едва се очертаваха. Косите й се разстилаха върху възглавницата като златни нишки.
Гледката спря дъха му.
Въпреки че беше приучен на сурова дисциплина, трябваше да положи още усилия, за да се обърне и да отиде да вземе душ. Направи го за рекордно кратко време и угаси лампите, така че единствената светлина идваше от бледорозовата лампа с формата на лале, поставена до леглото. С хавлиената кърпа около бедрата, той се настани полека върху леглото и отметна одеялото, което я покриваше. Прелест!