Не ме забравяй
- Автор: Мелтън Марлис
- Серия: navy seal #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иванка Савова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Не ме забравяй». Краткое содержание книги:
След като Гейб официално e обявен за мъртъв, жена му Хелън решава да продължи напред. Омъжила се твърде рано, тя най-после e стъпила здраво на собствените си крака и се гордее с това. Ho точно когато смята, че e поела по правилния път, пристига стъписваща новина. Гейб e жив и се връща у дома. Дистанцираният, потаен съпруг вече го няма. Сега той e мъж, в когото Хелън лесно би могла да се влюби отново…
За миг тя бе взела своето решение — да рискува всичко, за да запази брака си… сърцето си и живота си, ако е необходимо. Гейб беше страдал сам твърде дълго. Най-малкото, което можеше да направи тя — като негова съпруга и като жената, която го обичаше, бе да го защити от онези, които го искат мъртъв.
Той вдигна глава, погледна я и очите му блеснаха като на котка в полумрака.
— Аз съм опасен, като ме опознаеш — предупреди я той.
Хелън усети топли тръпки.
— Това ми е известно — призна тя. — Но има някои неща, за които си струва човек да се бори, Гейб. А нашата любов определено е едно от тях.
Той я прегърна още по-здраво.
— Имах нужда да чуя това — изтръгна се от гърдите му. Дръпна я към себе си и я целуна силно. Устните им се сляха в съвършена чувствена ласка. Желанието пламна и у двамата, засилено от случилите се през тази вечер събития и от все още надвисналата опасност.
Чрез целувката Хелън се опита да му покаже своята новооткрита преданост. Тази нощ и всяка нощ, независимо дали Гейб щеше да възвърне спомените си или не, независимо дали щеше да се върне на активна служба отново, или щеше да остане осакатен завинаги, тя щеше да стои до него. Той беше доказал, че въпреки преживяния ужас е способен на безкрайна щедрост и преданост. Щеше да е истинска глупачка, ако някога му позволеше да си тръгне.
— Ти печелиш — обяви Гейб и прекъсна целувката.
Той се изправи на крака, като нарочно я притисна към себе си, докато краката й не докоснаха пода.
Хелън пристъпи до леглото на Малъри, явно не й се искаше да я остави.
— Ей, тате? — промълви Малъри, изненадвайки и двамата с това, че е будна.
— Да, хлапе — Гейб отиде на секундата при нея и я погледна с тревога.
— Идваш ли си у дома? — попита го тя.
Той се поколеба, явно нямаше желание да замесва семейството си във вендетата срещу него.
— Няма друго място на земята, където най-много да ми се иска да бъда — откровено й отвърна той. Наведе се и я целуна по бузата. — Ти си най-страхотната, знаеш ли? Твоето предупреждение ми спаси живота.
Зелените й очи се разтвориха широко, тя се усмихна и прошепна:
— Не можех да им позволя да те убият.
— Справи се добре — рече той. — Двама от моите хора ще пазят пред вратата ти, а ние ще се върнем сутринта. Съгласна ли си, или искаш да остана при теб?
— Можете да вървите — отговори тя и затвори очи, сякаш за нея бе мъчително да ги държи отворени. — Имате нужда от почивка.
Съобразителността й го накара да онемее. Той вдигна поглед към Хелън и очите му се напълниха със сълзи.
— Лека нощ, миличка — каза тя и целуна Малъри по другата буза. — Рано-рано сутринта сме тук.
— Добре — кротко се съгласи Малъри.
Щом излезе в коридора, Хелън замига усилено, за да задържи сълзите си. За разлика от болничната стая, коридорът беше ярко осветен и гъмжеше от хора.
Тя се огледа и видя, че осемчленният отряд на Гейб е тук, без Джейсън Милър, чието отсъствие несъмнено биеше очи. Някои от хората на Гейб се бяха настанили по скамейките наоколо, други стояха облегнати на стената. Малко по-настрани Себастиан разпалено разговаряше с Лийла, която се взираше някъде над рамото му с безизразно лице. Щом зърна Хелън, тя се отдели от него, прекъсвайки го по средата на изречението.
— Как е тя? — поиска да узнае Лийла.
Хелън все още не можеше да свикне с дългата й черна рокля.
— Ще се оправи. Съжалявам, че се наложи да провалим срещата ви — добави тя и погледна въпросително към Себастиан.
Очите му направо горяха от вълнение — нещо, което Хелън не беше виждала никога по-рано. Както изглеждаше, той бе в състояние да грабне саксията с цвете до него и да я хвърли. По-кротко, момче. Хелън погледна отново към Лийла и за първи път забеляза бръчките на напрежението около прекрасните очи на приятелката си.
— Добре ли си?
Лийла сви рамене.
— Добре съм, просто се притеснявам за теб и Малъри.
Хелън я погледна изпитателно.
— Ще поговорим по-късно — обеща й тя.
— Няма нищо за говорене — отвърна Лийла.
О, да бе! Яростно святкащите очи на Себастиан подсказваха, че има много неща за казване.
— Ще ти се обадя утре — настоя тя.
Може би, след като се наспеше добре, Лийла щеше да съзре нови перспективи в тази вечер.
Убийство на първата среща — това не беше най добият начин за започване на една връзка.
Хелън се обърна към Гейб и го видя да разменя няколко думи с Уести Макафри. Тюленът контратерорист неизменно успяваше да разтърси най-деликатните й чувства. Бе свикнала да вижда тюлените с къса военна подстрижка, а тъй като Уести трябваше да прониква във вражеските позиции на терористичните режими, му беше позволено да ходи с дълга коса. Беше облечен с дънки и бяла трикотажна фланелка, която не можеше да скрие страшната татуировка на лявата му ръка над лакътя. Носеше три халки на ушите си и с мрачното си изражение приличаше на самия Луцифер.