Смъртта на Некроманта
- Автор: Уелс Марта
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Смъртта на Некроманта». Краткое содержание книги:
МАРТА УЕЛС е родена във Форт Уърт, Тексас и получава бакалавърската си степен по антропология от Университета „А&М“ в Тексас. Авторка е на два предишни романа, „Град от кости“ и „Огненият елемент“. Живее със съпруга си в Колидж Стейшън, Тексас
— Мадам! — каза някой.
Мадлин имаше прекалено добър тренинг от сцената, за да подскочи гузно или да си позволи каквато и да е друга реакция. Тя не обърна внимание на повелителното обръщение и продължи. С крайчеца на окото си зърна мъж, който се приближаваше към нея. Това е неприятност, помисли. Той беше възрастен, със сурово изражение, облечен в тъмен и много изискан костюм. Не беше лекар. Както й беше тръгнало напоследък, нищо чудно да беше самият началник на затвора.
Той се запъти право към нея и тя трябваше да спре и да даде вид, че е забелязала присъствието му с леко и нервно навеждане на главата, както се очакваше да постъпи жена в нейното положение. Нервността не беше трудна за изпълнение.
— Коя сте вие? — настоя да разбере той.
— Медицинската сестра на Доктор Хал, сър. — това би следвало да го успокои и да го отпрати. Доктор Хал беше чест посетител тук.
Наместо това, мъжът се обърна, издири с поглед Хал, който беше с другия лекар и се вторачи в него с мрачно подозрение. Мадлин почувства как стомахът й изстива.
Хал вдигна поглед и го видя. Беше твърде далеч, за да може Мадлин да разчете точното му изражение, но и се стори, че не изглежда щастлив. Той се извини на доктора и тръгна към тях.
— Доктор Хал, — каза мъжът, когато той се приближи. — Какво правите тук?
Изражението на Хал беше мрачно. Той се поколеба и отвърна:
— Можем ли да поговорим насаме, Сър Редиан?
Мадлин почувства към късмета си единствено отвращение. Нямаше нужда някой да й казва, че този е някой от висшите служители на затвора и надали ще повярва на набързо скалъпените им лъжи. Редиан изгледа Хал за миг и каза:
— Елате, оттук.
Хал го последва, но Мадлин остана на мястото си и се опита да се слее с мебелировката. Но Радиан процеди:
— И вашата сестра, ако обичате.
Мадлин изруга наум. И как не, нали съм свикнала с главните роли на крадли, а не да се сливам с певческия хор. Хал погледна през рамо към нея с безизразно лице и тя нямаше друг избор освен да ги последва.
Поведоха ги покрай кабини преградени с брезентови паравани и влязоха в малък кабинет, който трябва да беше на лекаря. Той беше претъпкан, от бюрото и рафтовете преливаха документи, книги и медицински стъкленици; не беше достатъчно голям, за да принадлежи на някой със „Сър“ пред името. Редиан затвори вратата и попита:
— Е?
Тази единствена и нетърпяща възражения дума не даде на Хал нещо, за което да се захване, а и Мадлин не би могла да му помогне без да влезе в противоречие с ролята си. Тя стоеше със сведен поглед и ръцете и започнаха да се потят върху дръжката на медицинската чанта на Доктор Хал. Стените, които отделяха кабинета от останалата част на Амбулаторията бяха тънки и нямаше да заглушат силните шумове. Зачуди се дали ще има време да извади пистолета от чантата, ако Редиан се развикаше за помощ, а и с какво точно щеше да й помогне това. Малката стая нямаше прозорци, от които да скочи. Не, ако Хал не успееше да се справи с думи, а това изглеждаше малко вероятно, единственият им шанс се състоеше в това да вземат Редиан за заложник. А това също не е никакъв шанс, помисли.
Хал каза:
— Не разбирам каква е причината за това подозрение.
Отвличане на вниманието, но то накара Редиан да говори. Той погледна свирепо и каза:
— Причината за подозрението е тази, че колегата ви Ронсард е избягал от полицаите при, меко казано, извънредно подозрителни обстоятелства. Последният потвърден доклад, с който разполагаме, е че той е навлязъл в тази институция. А сега намирам тук вас.
— Това е абсурд — изрече Хал, с пълен с недоверие и раздразнителност глас. — Ронсард го отвлякоха и насмалко да го убият и не можете да го обвинявате…
— Бях на стъпалата, когато бунтът започна, — прекъсна го рязко Редиан — Знам онова, което видях.
Хал беше успял да го отклони от темата, но все още само печелеше време.
— Не ме интересува какво сте видял.
Хал се обърна, взе медицинската чанта от Мадлин и я отвори, сякаш търсеше нещо, след което я остави отворена на стола, до който беше застанала тя, като през това време говореше ядосано:
— И ако изобщо знаехте нещо, щяхте да разберете, че обвиненията срещу него са напълно изфабрикувани.
Блестящо, помисли Мадлин и отново нормализира дишането си. Беше поставила пистолета на достъпно място, почти непосредствено до ръката си. Не беше чак като да работиш с Никола, но беше близо, много близо. Хал се обърна, за да погледне Редиян в очите и се помести достатъчно, за да лиши мъжа от видимост както към чантата, така и към дясната ръка на Мадлин. Това можеше да й предостави нужната спасителна сламка; ако не успееше да изненада Редиан, той щеше да има време да извика за помощ.