Господарят на хаоса
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на хаоса». Краткое содержание книги:
Готов беше да замени всичките тези поклони и реверанси, всичките почетни стражи срещу дните, когато единствената му грижа беше да намери палто за самия себе си. Разбира се, в онези дни изобщо нямаше да му позволят да припари до тези коридори.
Добре поне че тази заран гласът на Луз Терин не мърмореше в главата му. Добре поне че като че ли усвояваше донякъде умствената хитрина, която му беше показал Таим — пот се стичаше по лицето на Башийр, но жегата сякаш не засягаше Ранд. Носеше извезаното си със сребро сетре от сива коприна закопчано до шията и макар да му беше малко топло, по него нямаше и капчица пот. Таим го уверяваше, че с времето ще започне да понася толкова голяма жега или студ, каквито никой друг човек не би могъл да понесе. Беше въпрос на отдалечаване от самия себе си, на съсредоточаване, малко напомнящо за онова, което правеше, подготвяйки се да обгърне сайдин. Странно, че този фокус бе така близо до Силата и въпреки това нямаше нищо общо с нея. Дали и Айез Седай не правеха същото? Никога не беше виждал някоя от тях да се поти. Нали?
Той изведнъж се разсмя високо. Взел да се чуди дали Айез Седай изобщо се потят! Можеше и да не е все още полудял, но спокойно можеше да мине за кръгъл глупак.
— Да не би да казах нещо смешно? — попита сухо Башийр и почеса мустаците си. Част от Девите го изгледаха с очакване — те продължаваха да полагат усилия да схванат влагоземския хумор.
Ранд така и не можеше да разбере как Башийр успява да запази хладнокръвие. Тази заран до палата беше стигнал слух за битки из Граничните земи, между самите им обитатели. Приказките избуяваха като трева след дъжд, но това бе дошло от север, явно с търговци, стигнали поне до Тар Валон. Изобщо не ставаше ясно къде и кои точно. Салдеа бе не по-малко вероятният източник, отколкото всяко друго място, а Башийр не бе получавал никаква вест оттам от месеци. И все пак този слух му бе подействал толкова, колкото ако му бяха казали, че цената на ряпата се вдига.
Разбира се, Ранд не знаеше нищо и за това какво става в Две реки, но Преродения Дракон не можеше да проявява интерес към някакво си забутано селце, където е отраснал Ранд ал-Тор, нали така. Още повече, че иначе Емондово поле щеше да се превърне в заложник, който да използват срещу него.
„Дори да можех да намеря начин да избегна съдбата си, дали го заслужавам?“ Това си беше негова мисъл, не на Луз Терин.
— Прощавай, Башийр — каза той. — Просто ми хрумна нещо смешно, но не съм престанал да те слушам. Ти ми разправяше, че Кемлин се запълва с хора. Срещу всеки избягал, защото се е уплашил от Лъжедракона, са дошли двама, защото не съм Лъжедракон.
Башийр изпръхтя, което можеше да означава всичко.
— А колко са дошли по други причини, Ранд ал-Тор? — попита Баел. — Имаш предостатъчно врагове за стотина души. Помни ми думата, ще се опитат отново да те ударят. Сред тях може да се крият и Сенкобези.
— Дори сред тях да няма Мраколюбци — вметна Башийр, — беди кипят из града като чай, оставен да ври на огъня. Мнозина са били пребити жестоко, очевидно защото са се съмнявали, че си Преродения Дракон, а един нещастник бил обесен, защото се присмял над твоите чудеса.
— Моите чудеса? — възкликна Ранд.
Някакъв сбръчкан белокос слуга, понесъл голяма ваза, понечи да се поклони и в същото време да се отдръпне, оплете крака и залитна. Бледозелената ваза от тънък като хартия порцелан на Морския народ се затъркаля по тъмночервените плочки на пода, докато най-сетне не спря изправена с гърлото нагоре на тридесетина крачки по коридора. Старецът се изправи с непривична пъргавина и изтича до вазата, заопипва я и заахка, колкото удивен, толкова и облекчен, че не намира по нея нито едно отчупено парченце, нито една пукнатина. Други слуги зяпнаха с не по-малко неверие, а после изведнъж се сепнаха и забързаха по задачите си. Така упорито отбягваха да погледнат към Ранд, че неколцина от тях забравиха дори да се поклонят.
Башийр и Баел се спогледаха и Башийр изпръхтя изпод дебелите си мустаци.
— Странности тогава — каза той. — Всеки ден се появява по някоя нова историйка. Било за дете, паднало с главата надолу от прозорец петдесет стъпки висок и отървало се само с лека цицина. Или за баба, излязла на пътя на хергеле подплашени коне, които дори не я докоснали, камо ли да я сритат и стъпчат. За някакъв, който на другия ден хвърлил на зарове двадесет и пет пъти петте корони, и това също ти го приписват на теб. Браво на него.