Корона от мечове

Егвийн наля чай в чашката си и я постави заедно с гледжосаното синьо гърненце с мед на ъгъла на масичката по-близо до Сюан, но тя само се взря в тях. Гневът я беше напуснал. Тя се отпусна на столчето.

— Ти всъщност никога не си мислила за Силата — каза тя почти на себе си. — Даваш си сметка за нея, дали си по-силна от някоя друга, но не се замисляш за това. Просто знаеш, че тя ти отстъпва или че ти на нея. Преди нямаше нито една, която да е по-силна от мен. Нито една след… — Очите й се сведоха, ръцете й неловко се размърдаха в скута й. — Понякога, когато Романда се стовари върху мен, или Лелейн, изведнъж тази мисъл ме връхлита като вихър. Те са толкова над мен сега, че би трябвало да си държа езика зад зъбите, докато не ми позволят да проговоря. Дори Елдин е по-високо от мен, а тя стои едва по средата. — Тя изправи с усилие глава, стисна устни и гласът й се изпълни с горчивина. — Предполагам, че се приспособявам към реалността. Това също така ни е всадено, дълбоко в душите ни, още преди да бъдем изпитани за шала. Но не ми харесва. Не ми харесва!

Егвийн вдигна перото до мастилницата и каничката с пясък и го завъртя между пръстите си, докато подбираше думите си.

— Сюан, знаеш какво изпитвам за нещата, които трябва да се променят. Твърде много неща правим само защото Айез Седай винаги са ги правили по този начин. Но нещата се променят, все едно дали сме или не сме убедени, че всичко това ще ни отведе обратно до онова, което е било. Съмнявам се някоя някога да е била издигана за Амирлин, без преди това да е била Айез Седай. — Това трябваше да предизвика коментар за скритите записки на Бялата кула — Сюан често твърдеше, че не съществува нищо, което да не се е случвало поне веднъж в историята на Кулата, въпреки че точно нейният случай като че ли беше първият — но сега Сюан остана на мястото си мълчалива, обезсърчена и отпусната. — Сюан, пътят на Айез Седай не е единственият и при това не винаги е най-добрият. Смятам да се погрижа да тръгнем по най-добрия път и всеки, който не успее да се приучи към промяната, или не иска, ще е по-добре да се научи да живее без това. — Тя се наведе над масата и се постара да придаде на гласа си повече кураж. — Аз така и не можах да разбера по какво точно Мъдрите определят превъзходството помежду си, но във всеки случай не е заради могъществото в Силата. Има жени, които могат да преливат и които отстъпват пред такива, които не могат. Една от тях, Сорилея, никога не би успяла да стане дори Посветена, но дори най-мощните в Силата подскачат само като ги погледне.