С дъх на скандал
- Автор: Браун Сандра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Маргарита Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «С дъх на скандал». Краткое содержание книги:
— Не може да бъде!
— Поне аз знам за два пъти — добави Нийл намръщено. — Веднъж с Бърк, а след това сама. Не ги посещава, разбираш ли, само слухти наоколо. Втория път дори не слезе от колата си, просто обиколи оградата на Отис и пак се върна. Вчера ходи в съда и поиска да види плановете.
— Сигурен ли си, че са за мястото на Паркър?
— Разбира се. Направих комплимент на Грейси Дел Фъргъсън за дебелия й задник — каза Нийл, като имаше предвид служителката в съда. — Беше готова да ми изпее всичко. Джейд пожелала да види всички скици на мястото на Паркър и околните парцели.
— Повечето са моя собственост.
— Точно така, татко, твои са. Грейси Дел подчерта това, след като се увери, че съм забелязал и големите й цици.
— Казала ли е Джейд на Грейси Дел защо се интересува от плановете?
— Не.
Докато Нийл наливаше още коняк, Иван попита:
— Защо мислиш, че тя се интересува от фермата на Паркър?
— Не знам, но не ми харесва — измърмори Нийл. — Искам да разбера какво й се върти в главата.
— Едва ли ще го съобщи в близко бъдеще. Рано или късно ще открие, че я следиш и разпитваш.
— Няма проблеми. Намерил съм две горе-долу умни момчета, които знаят да си затварят устата. Наблюдават я на смени и ми докладват. А междувременно аз я ухажвам — усмихна се Нийл самодоволно. — Самото очарование съм. Вчера й изпратих цветя.
Иван изгледа сина си отракано.
— Тя изглежда по-добре като жена, отколкото като момиче.
— Значи и на теб не ти е убегнало? — засмя се Нийл. — Тя влетя в града и направи голям удар, но под служебния си имидж Джейд е просто жена. Могат да реват за равенство колкото си искат, но когато ножът опре до кокала, стават единствено за това, което е между краката им.
— По принцип съм съгласен с теб. Но тази жена ме тревожи. Не е забравила какво се случи, преди да завършите училище. — Иван заби тъпия си пръст в пространството между тях. — Тя е тук да ни погребе, момче. Знаеш, че не беше глупаво момиче. Сега е още по-интелигентна. Дошла е за кръв! Нашата кръв!
Очите на Нийл заблестяха над ръба на чашата с коняк.
— Всичко, което знам, е, че ако има нова промишленост в Палмето, тя ще принадлежи на Пачетови.
Иван се изкикоти.
— Аз съм те научил така да разсъждаваш. Става ми драго на сърцето да видя, че уроците ми не са били напразни. Никой не може да дойде и просто да ни измести.
— Не, но Джейд би могла със сигурност да оплеска временно работите. За начало може да предизвика бунт за надниците. Ако предложи цент повече на час на нейните работници, за кого си мислиш, че ще искат да се трудят хората?
— Нашите работници са лоялни.
— Лоялни, вятър! — каза Нийл презрително. — Това е новият Юг, татко. Събуди се. Новото поколение е просто боклук. Ако тя им обещае да им плаща повече от нас, ще ги загубим. За тях няма значение дали дядовците им или прадядовците са работили при нас. По дяволите! Всеки път като си помисля ми се иска да я бях удушил.
Иван изгледа Нийл изпод вежди.
— Може би трябваше да продължите и да я убиете онази нощ. После щяхме да обвиним чернилките или бялата сган.
— Да-а. Де да бях на този акъл тогава.
— Тя дойде да си отмъсти. Аз самият съм го правил много пъти и разпознавам признаците. — Премлясна с устни. — Като се размисля, онова хлапе на Майръджейн умря. Нашият многоуважаем шериф също не е в състояние да се справи с положението. Кой остава?
Нийл стисна рамото на баща си.
— Не се тревожи, татко. Ние сме достатъчно.
Джейд вкара джипа чероки в двора, който изглеждаше за съжаление удивително по същия начин, както преди години. Няколко поколения пилета и кокошки се бяха изредили, но и тези, като тогава, кълвяха из двора. Една свиня грухтеше от калната си кочина.
През прозореца на кухнята тя видя госпожа Паркър да си трие ръцете в кърпа и да наднича кой е пристигнал. Джейд усети зловещо чувство на повторяемост. Можеше да дойде по друго време на деня, което да не напомня така ясно онзи здрач, когато откри ужасната гледка в плевнята. Но беше сигурна, че може да хване Отис вкъщи само преди вечеря.
Приближи предната врата и почука. С метната на рамо кърпа госпожа Паркър отвори и се взря в Джейд през мрежестата врата, като засенчваше с ръка очи срещу залязващото слънце.
— Какво обичате?
— Здравейте, госпожо Паркър. Аз съм Джейд. Джейд Спери.
Чу я да си поема бързо дъх. Кокалестите й гърди се надигнаха. Опря ръката си до веждите и я погледна по-отблизо.
— Какво правите тук?