Пътешествието на Хиеро
- Автор: Лание Стърлинг
- Серия: hiero #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Диков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътешествието на Хиеро». Краткое содержание книги:
Стана тъмно. Хората се разположиха край гората и продължиха да наблюдават пожара. Когато дойде нощта, само дим и гореща пара се издигаха към звездното небе. Населената от страшни чудовища равнина бе изгоряла напълно. Но какво бе станало със самия Дом? Дали е загинал? Или продължава да се крие в дън пустинята?
Трима души се завиха в плащовете си и легнаха на мекия мъх. До тях, сред въздушните корени на огромно дърво, мечокът отдавна спеше. Последната мисъл на потъващия в сън Хиеро бе за Уайла Рий. През полуотворените си клепачи той виждаше осветеното от бледите лъчи на луната прелестно лице на жената и му изглеждаше като изваяно от изкусен древен скулптор. Дриадата го наблюдаваше. После заспа…
Отначало в съня му възникнаха смътни и неясни образи, които се появяваха и заичезваха в съзнанието, но постепенно започнаха да вземат конкретни очертания. Намираше се в онова странно състояние между омая и действителност, очарователно и чудесно. Вървеше сам през гора и слабата светлина на звездите едва озаряваше стеблата на дърветата. Нищо не го заплашваше, знаеше го добре; не беше облечен и в ръцете си нямаше оръжие. И дори бе забравил, какво е това. Над пътечката кръжаха насекоми и фосфоресциращите им тела описваха безброй възли сред огромните дървета. Движеше се без посока, но в края на пътя очакваше нещо прекрасно.
Накрая в увитата с листа и цвета беседка различи очертанията на белоснежно женско тяло. Забърза напред. Не успя да направи и няколко крачки, когато започна истински порой от звънливи златисти звуци. Омагьосваха го, примамваха го, смееха се и ромоляха като подскачаща бистра вода по камъните.
— Уайла Рий! — повика той, но може би така му се стори. — Уайла Рий, не се бой! Не ме оставяй сам!
И отново водопадът от златистите ноти на речта, която приличаше на песента на невиждана райска птица, бликна от беседката. Хиеро подави възникналото желание и се хвърли напред така, сякаш на краката му израснаха крила, но зелената беседка беше вече пуста. Огледа се наоколо и видя мраморно бялата ръка да му маха от папратите. Няколко стремителни крачки — и отново прегръщаше пустотата.
Призивния прекрасен глас се раздаде отдясно и след миг се озова на китна поляна. Стройната женска фигура замря сякаш нерешително сред ароматните цветя. Той протегна ръка и я докосна по рамото. В странните зелени очи видя огъня на такава страст, че неволно се изуми и изплаши. Но това бе само един сън… прегърна трепкащото тяло на дриадата и докосна с устните си топлите й пухкави и нежни устни.
Събуди се късно сутринта и се изуми, когато видя набитата фигура на живия и здрав капитан Хаймп, който бодро подвикваше нещо на войниците си. Хиеро се огледа наоколо и разбра, че се намира на голямата поляна, където отряда му беше налетян от непреодолимия сън. Няколко дриади се намираха под дърветата, но сред тях нямаше Уайла Рий. Той въздъхна като си спомни съня.
Всички моряци изглеждаха добре отпочинали и бодри. Наблизо се раздаде нетърпеливо пръхтене, Хиеро вдигна глава и видя верния си елен.
— „Здравей, мързеливецо — радваше се той, докато разглеждаше блестящата кожа и израсналите рога на лорса. — Май добре си си починал?“
В отговор дойде вълна на любов и така добре познатия му въпрос:
— „Кога ще тръгнем, кога ще се движим, кога ще се сражаваме?“ — блъвна от съзнанието на лорса, след което еленът отново изпръхтя и нетърпеливо зарови земята с копитото си.
— Виждаш ли, че нашият четириног приятел вече е готов за път. Наспа ли се? До края ли изгледа сладките сънища? — усмихна се брат Алдо и поглади дългата си бяла брада.
Хиеро скочи на крака.
— Къде са Лучара и мечока? — запита той и плъзна внимателен поглед по поляната.
— Предполагам, че са ги поканили да направят посещение на Уайла Рий. Скоро ще се върнат. Както виждаш, Клотц и моряците са в отлична форма. Хората мислят, че снощи са пили прекалено много вино и едва сега се събуждат. Аз не ги разубеждавах. Но ги предупредих, да не пипат тези горски жени. Казах им, че дриадите се намират под защитата на могъщ чародей и всеки, който ги докосне, ще умре. Май подействува. Удивителна работа, нашите хора изглеждат задоволени и не се интересуват от жени. Странно за такива буйни моряци, нали?
Хиеро погледна втренчено стария единадесетник, който открито срещна погледа му, като стоеше замислен, с леко наклонена глава, а дългите му черни пръсти се плъзгаха бавно по снежнобялата брада.