Пътешествието на Хиеро
- Автор: Лание Стърлинг
- Серия: hiero #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Диков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътешествието на Хиеро». Краткое содержание книги:
— Какво ще предприемем сега? — смени брат Алдо темата. — Не искаш ли да погледнем мястото, където вчера бушуваше пожара? В мен възникнаха някакви идеи, които искам да обсъдя с тебе. Но предпочитам първо да закусим.
Моряците обкръжиха Хиеро и радостно го приветствуваха. Всички те усещаха, че се намират в някакъв странен и непривичен свят, където само метсианинът можеше да им бъде надежден водач и ръководител. Не по-малко уважение и доверие изпитваха и към спътниците на свещеника: тъмнокожата девойка, белобрадия мъдрец, закръгления мечок и огромния лорс. Хиеро набързо хапна и те тръгнаха към мястото на вчерашната битка.
— Какво е станало тук, майстор Хиеро? — запита Хаймп, когато се оказаха на обширното пространство, покрито с дебел слой пепел. Тук-таме лек пушек се вдигаше към безоблачното небе, сякаш душите на повалените дървета-гиганти излитаха нагоре към слънцето.
Почерняла и овъглена, но изчистена от огъня земя се простираше пред тях. Но в далечината, близо до скалите и пясъчните дюни на пустинята, пламъците бяха спрели и там, дори с невъоръжено око, се виждаше, как преливат розоволилови и мръснооранжевите оттенъци на отвратителните насаждения на Дом. Като обходи с поглед хоризонта, Хиеро разбра, че той е запазил една трета от царството си. Свещеникът извади далекогледа си и загледа внимателно околността. До края на изгорялото имаше поне осем километра.
Но не само скалите бяха спрели огъня. Дом бе използувал и още нещо. Очевидно бе успял да създаде някаква плесен, която бе отделяла лепкава пяна, втвърдяваща се на въздуха и спираща разпространението на пожара. Сега някаква кафеникава и пореста стена отделяше гъбестата растителност от почернялата земя. Хиеро се опита да открие телепатичното поле на чудовището, но не възприе никакви сигнали. Но прекрасно разбираше, че това нищо не означава.
Свещеникът погледна на ляво и на дясно и видя малка група горски жени, които носеха запалени факли, бавно се придвижваха край горската граница и запалваха местата, които пожарът вчера бе пощадил. Сетне Хиеро се обърна към Алдо и му разказа кратко за видяното.
— Честно казано, не мисля, че сме постигнали пълна победа — уточни резултатите свещеникът. — Ние не сме унищожили източникът на болестта.
— Съгласен съм с тебе, сине мой. Делото не е завършено. След няколко години, а може и по-рано, чудовището отново ще атакува гората. И нас няма да ни има, да защитим тези жени.
— Попита ли ги, къде се намират мъжете им?
— Не, и предполагам, че този въпрос ще остане неизяснен. Тези удивителни и прелестни създания крият нещо. Може би мъжете им са много безобразни, или — прекалено срамежливи. Съгласен съм, че отсъствието им изглежда странно, но не виждам почва за подозрение и враждебност. Горските жителки се отнасят с нас много любезно.
— Така е — съгласи се Хиеро, — но аз видях един сън, така странен и чудесен. Той беше… — свещеникът се запъна и в този миг ръката на Хаймп легна на рамото му.
— Наистина ли си сънувал, че си бил с една от тези белокожи момичета, майстор Хиеро? И наистина ли сънят ти дяволски приличаше на истина?
— Така беше — отвърна обърканият свещеник. — Но как се досети, Хаймп?
— Защото аз, както и Блуто, а и всички мои момци, дори старият Скелк, който отдавна се е превърнал на развалина, сънувахме едно и също нещо. Всеки от нас е прекарал с едно от тези момичета. И ние сме съгласни, че това беше наистина прекрасно! И представи си само, на сутринта нито една от тези голи красавици не продума и дума. Сякаш не е било! Странна работа, нали? — загорялото лице на смелия капитан изразяваше едновременно възторг и изумление.
Докато вървяха обратно, Хиеро внимателно обмисли случилото се. Стигнаха голямата поляна и брат Алдо го помоли да му покаже картата на Нечестивия и трите глави се наведоха над тънкия лист.
— По мащаб не отговаря на моята карта — каза свещеникът. — Но ми се струва, че мястото, до което трябваше да стигна, се намира някъде наблизо, ето тук — посочи той символа на древния град. — Намира се в южния край на областта, заета от Дом, на тридесет и пет четиридесет километра оттук. Как смяташ, Хаймп, правилно ли отчитам разстоянията?
Морякът внимателно сравни картата на Абатствата с трофейната и накрая каза:
— И аз бих преценил, че са толкова.
— Смятам за правилна преценката — брат Алдо грижливо сгъна картите и ги протегна на Хиеро. — Сега, момчето ми, е нужно да направим някои изводи. Може ли да смятаме, че споразумението с Уайла Рий е изпълнено? Дом пострада сериозно, но не е унищожен. Освен това вчерашното сражение бе съпроводено от силно ментално излъчване. Слугите на Нечестивия в Ниана сигурно са го засекли с машините си и са се заинтересували от причинителите му. Зли вълшебници те преследват упорито, Хиеро. Смяташ ли, че са се отказали от тебе?