Третата ръка на Бога

— Те вече са почти готови с колета ти. — Генералът се обърна към отворената врата и извика: — Шейла!

След миг се появи стегната брюнетка с костюм в прасковен цвят. Лицето й припомни на Бени, че жената на генерала винаги е настоявала секретарките му да бъдат по-грознички. Тактиката не беше кой знае колко успешна, защото това не можеше да затвори очите на генерала към прелестите на други жени, но поне придаваше на канцеларията му достоен вид.

— Кажи, Авраам? — погледна го въпросително Шейла.

— Извикай Надав, ако обичаш.

— Той вече се качва по стълбите.

Ярон махна величествено с ръка. Шейла се оттегли, без да приеме това като обида.

В кабинета на генерала влезе висок, слаб мъж. Беше облечен в „униформата“ на всички шефове на охраната от ДСС в чужбина: скъп тъмен костюм, меки обувки с гумени подметки и вратовръзка от изкуствена материя. Беше с къса, червеникаворуса коса и лунички, запечатани върху кожата на лицето му от годините полска работа в неговия кибуц.

Надав спря до вратата, с ръце, прилепени към бедрата, като че се готви за скок от люка на С–130.

— Добро утро — весело поздрави той.

— Надав, това е Бени Баум — каза Ярон.

— А, нашият „получател“. — Той се насочи към Баум, който се понадигна от канапето. Двамата се ръкуваха и Бени отново седна. Надав зърна каната върху другата масичка и се насочи веднага към кафето. — Ти си приятел на Ури Бадаш. — Той си наля чаша и седна до Баум. — Той те спомена в един телекс.

— Да — въздъхна Бени. — Но имам чувството, че всъщност ме наблюдава. Може би мисли, че съм двоен агент.

— Може — съгласи се Надав. Като шеф на контраразузнаването на „Шабак“, Ури Бадаш беше длъжен винаги да подозира всекиго. — А така ли е? — закачливо попита той.

— Ами децата ми със сигурност ме третират като вражески агент — оплака се Баум.

— Това им е работата — засмя се Ярон.

— И я вършат добре — едновременно изрекоха Бени и Ярон. Надав се усмихна, разбирайки, че двамата са работили дълго заедно.

— И така, Бени — каза шефът на охраната. — Подаръкът ти беше сканиран в мазето. — Пакетът е бил изследван с рентгенови лъчи и електронен детектор за експлозиви. — Не показва нищо, но моят сапьор още го проверява.

— Чист ли е? — попита Ярон.

— На теория. — Надав посегна към пакета цигари и взе една. Беше се отказал от пушенето, защото водеше ежедневните тренировки на хората си, а те повечето вече бяха непушачи. Той повъртя цигарата в ръце. — Но човек никога не знае. Вече правят пистолети от пластмаса и взривяват „Семтекс“ с електронни поздравителни картички.

Бени изръмжа.

— Значи все пак може и да избухне.

— Защо мислиш съм тук горе да си пия кафето? — преглътна Надав. Ярон и Баум се усмихнаха на офицера, защото бяха сигурни, че е висял над главата на сапьора си, докато не се увери, че вероятността за експлозия е почти нулева.

Ярон се обърна към Баум.

— Е, какво става на север?

— Ами… — Бени съобщи в общи линии последните събития, без да разкрие нищо за размяната на пленници или своето отношение към Мартина Клумп. Изобщо не спомена и името на Рут. Когато приключи с подробностите по отношение картата на Бостън, Надав се размърда тревожно на стола си.