Третата ръка на Бога
- Автор: Хартов Стивън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Рени Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Третата ръка на Бога». Краткое содержание книги:
Муса я изпревари, скочи в колата, обърна бързо и забави, когато тя стигна до него, отвори вратата от другата страна и скочи вътре.
Сега напълно окупиран от новите си собственици, военният камион подскочи напред, после бавно заобиколи горящия джип. Сред останките му патроните загряваха и гърмяха като далечни изстрели. Бензинът също се беше подпалил и огънят лижеше пътя. Рияд, който караше камиона, заобиколи отдалеч джипа, обърна назад, набра скорост и подкара след колата на Муса.
Черната лимузина се появи от мястото, където беше спряла при кръстовището, сви наляво, заобиколи един труп и парчета счупени стъкла, и се присъедини към процесията, следвана наблизо от катафалката.
Хюмсън се извъртя бавно по корем и се вдигна на лакти. По голямото му лице се търкаляха сълзи и падаха върху студения асфалт. Той погледна изоставения жълт камион, чиито врати се люшкаха отворени. После извърна глава към мястото, където се намираше военният камион. Дел Рей лежеше по гръб на шосето. Неподвижен, сякаш се пече на слънце. Ботите на Чък Норман се подаваха от плитка канавка вляво на пътя. Онова, новото момче, как му беше името, лежеше по очи върху жълтата разделителна линия на шосето, а от тялото му течаха три блестящи ручейчета.
През извиващия се дим откъм взривения джип, който сега гореше с пълна сила, той видя военната кола, водеща конвоя убийци, да изчезва над върха на далечния хълм. От пасажерския прозорец на колата хвръкна във въздуха черното палто на жената, изви се като пиратско знаме и литна към банкета.
Хюмсън посегна надолу с лявата си ръка и намери в джоба си моторолата. Издърпа я, опитвайки се да не обръща внимание на разкъсващата болка в бедрото си и горещата локва, която се събираше върху асфалта. Издърпа черната кутия към устата си и натисна бутона за предаване.
— База Браво — прошепна той. — Говори Браво две. Имаме пожар. — Той въздъхна дълго и бавно, опитвайки да държи главата си изправена. — Повтарям. Имаме пожар!
След това припадна.
Всъщност това вече нямаше значение. Радиостанцията не работеше, пък и оттук така или иначе обхватът й не достигаше базата.
12.
Вашингтон
Извиващо се облаче мъгла се издигаше бавно над укрепената собственост на израелското посолство. Бялата пара беше предизвикана от необичайното за сезона слънце, разтопило снега върху паветата на двора. Лекият утринен полъх я гонеше през желязната ограда и градините, наблюдавани постоянно с камери. Накрая тя се изви и изчезна покрай каменните стени на сградата.
Бени Баум седеше на задната седалка на такси, спряло на ъгъла на междущатското шосе и улица „Ван Нес“ и гледаше сградата с изморен поглед. Двигателят работеше, шофьорът потропваше с пръсти върху кормилото, броячът въртеше, но Баум не помръдваше.
Красивата резиденция на представителството на държавата му напомняше много за отоманска крепост. Въпреки модерните си извити прозорци и израелското знаме, развяващо се от ветреца, тя не беше нещо различно от затвор, който ги изолира от останалата дипломатическа общност. Беше последната му спирка, преди да се завърне с облекчение към нормалната си, рутинна работа, но усещаше, че зад тези стени се крият тайни, които е по-добре да останат неразкрити. Чувстваше се като новак на мач между професионалисти, объркван от фалшиви движения, които водят само до ново объркване.
Бени се колебаеше, загледан към смачканите си панталони. Неизгладената му синя риза и смачкана вратовръзка издаваха, че е спал облечен и на стол, което всъщност си беше истината.
Предишната нощ се беше настанил в хотел „Риц-Карлтън“ с чувство на злобна отмъстителност. През по-голямата част от кариерата си Бени се беше подчинявал на мърморенето на стиснатите счетоводители от АМАН и отсядаше в стаи под наем и евтини пансиони, но докато пътуваше към Вашингтон от международното летище, внезапно реши да подразни Ицик Бен-Цион. Генералът щеше да лудне, като види сметката, а Бени щеше да му каже да върви по дяволите.
Беше се настанил в стаята, когато се сети, че във Вашингтон би трябвало да бъде облечен в костюм. Тъмносиньото му сако беше смачкано, но вместо да повика камериерка и да го даде за гладене, той го измъкна от куфара заедно с измачкана карирана риза, облече ги, а после стоя десет минути в банята, докато горещата вода от душа се лееше в празната вана. Но обработката с пара не помогна за изправянето на гънките, а той излезе задъхан, стовари се в едно от креслата, после придърпа куфара си и извади черновата на Рут изпод купчината свои карти и бележници.