Любов извън закона
- Автор: Джонсон Сьюзен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любов извън закона». Краткое содержание книги:
— Люби ме — прошепна Елизабет.
— Това и правя — отвърна той, като я целуваше непрестанно.
— Не е достатъчно.
Тя леко докосна набъбналата му мъжественост.
— Дай ми това.
И Джони изпълни молбата й, като първо я обърна на една страна, прилепи гърдите си към гърба й и започна бавно да прониква в нея. Тя се изви назад, за да може той да навлезе изцяло. И тогава въздъхна от блаженство. Миг след това Джони започна да се измъква навън, докато тя не заскимтя… след което отново се промъкна навътре. Гърдите й изпълваха ръцете му, притискаше и още по-силно към себе си, за да може да го почувства по-добре. За миг остана неподвижен, влязъл до краен предел в нея.
Тя изохка, звук, свидетелстващ за сладострастно удоволствие. Усмихнат, той продължаваше да я държи все така близо до себе си.
И те се спуснаха заедно в света на усещанията, в началото бавно, а после с необуздана страст.
Защото той се бе завърнал при единствената жена и света, която бе способен да обича. Защото само тя можеше да задоволи напрежението, което бе естествено следствие от битката и убиването на хора.
ГЛАВА ДВАДЕСЕТА
Адам се върна след три дни. Необичайното му пристигане издаваше паника. Предупредителните му викове, които се носеха отдалеч, нарушаваха спокойствието и накараха голяма част от прислугата да изостави работата си. Данкайл Уили беше излязъл от главната сграда и чакаше на стълбите до входа, когато Адам рязко спря разпенения си кон.
— Драгуни! В кръчмата в Келсо! — извика той, скачайки от гърба на умореното животно. — Идват насам за господаря! Къде е той?
Уили вече се беше втурнал нагоре по стълбите.
— Следвай ме! — извика той.
Двамата мъже минаха тичешком през двойната вра та, която двама прислужници държаха отворена за тях. В същото време Уили изстрелваше заповеди към лакеите, които стояха във вестибюла.
— Трябват ми мисис Райд — нареждаше той, — два от конярите. Манроу и Кинмънт. Да дойдат веднага трапезарията!
Нямаше време за любезности, нито пък възможност се съобразява с положението на лейди Елизабет — така или иначе тя скоро щеше да научи за случилото се.
— Колко време имаме? — попита дрезгаво Уили, тичайки стремглаво към коридора, който водеше до източното крило.
Не попита за причината, знаеше, че господарят на Рейвънсби има достатъчно врагове.
Останал без дъх след бясната езда от Келсо дотук, Адам говореше на пресекулки:
— Оставих Наб… и Дъджи да ги почерпят… с няколко бутилки френско… бренди. Надявам се… един час. Може и повече…
Забързаните стъпки на обутите в ботуши мъже отекнаха из богато обзаведените и украсени стаи, през които профучаха, за да стигнат до трапезарията. Запъхтени и разтревожени, те нахълтаха в слънчевата трапезария. Само един поглед към лицата им бе достатъчен да накара Джони да скочи от стола си. В следващия миг той им даде знак с ръка да излязат от стаята.
— Връщам се веднага — каза той на Елизабет, която се беше надигнала изумена. След това се наведе през масата и я целуна но бузата. — Бях изпратил Адам по работа.
— Не съм дете и няма нужда да ме залъгваш.
Беше сигурна, че Уили не би нахлул така в стаята, ако нямаше сериозна причина за това.
— Ще ти кажа какво става, като се върна — усмихна се младият мъж. — Само пет минутки.
Джони изскочи от стаята, като в същото време обмисляше как да удуши Матю Греъм с голи ръце.
— В Келсо са пристигнали драгуни от Единбург. Идват за теб — започна Уили веднага след като Джони затвори вратата след себе си.
— Видях ги преди двайсет минути — намеси се Адам. — В кръчмата на Уот Хардън.
— За мен?
Не беше за Елизабет.
— Разбра ли нещо?
Да се занимаваш с политика открай време беше опасна работа, а влошаващите се отношения между Англия и Шотландия излагаха на риск огромни суми и препитанието на хиляди хора. Кой ли от враговете му бе решил, че Джони е прекалено опасен за плановете му?
— Капитанът им каза, че… трябвало да те отведат в Единбург… защото срещу теб имало обвинение за изнасилване — отвърна Адам, гърдите му се издуваха от учестеното дишане, а лицето му бе зачервено от бързането.
— Това е лъжа! — Очите на Данкайл Уили блеснаха свирепо.
— Но това е единственото обвинение, за което не е предвидено помилване — отбеляза замислено Джони.
— Те ще бъдат безпощадни — допълни Адам и ужасните думи пронизаха като с нож тримата мъже.
— Обявен извън закона… — Гласът на Джони почти не се чуваше. — Когато бъда прогонен в изгнание или обесен, земите ми ще бъдат конфискувани без ни най-малка надежда за прошка. А Елизабет ще бъде принудена да свидетелства и отново ще се озове в лапите му. Очевидно е обмислил добре всички подробности.