Потомците на Шанара

— Дамсън, чуй ме… — започна, но тя бързо сложи ръка на устата му.

— Не, ти слушай, Елф! — Тя спря и се загледа в него, сякаш бе открила нещо любопитно. — Какво ти става, Пар Омсфорд? Нямаш ли капчица здрав разум? Едва спаси живота си снощи и вече си готов пак да го рискуваш. Нямаш ли мъничко уважение към себе си?

Пое си дълбоко въздух, а той откри, че мисли за това, колко топла е ръката й, когато докосва лицето му. Тя като че ли прочете неговите мисли и я дръпна… Пръстите й погалиха бузата му. Той хвана ръката й и я задържи.

— Съжалявам. Не ми се спеше повече. Постоянно ми се явяваха кошмари от снощи. — Ръката й изглеждаше малка и слаба в неговата. — Не мога да спра да мисля за Морган и Падишар.

Отдръпна се без да иска да говори повече за това. Дори и сега му беше прекалено страшно. Очите на Кол премигнаха, отвориха се и го загледаха.

— Какво става? — сънено попита той. Пръстите на Дамсън стиснаха ръката на Пар.

— Брат ти не може да спи, защото се притеснява за всички други, но не и за себе си.

Пар я погледна за миг мълчаливо, след това попита:

— Има ли някакви новини, Дамсън?

— Ще се спазарим — тя се усмихна. — Ако обещаеш отново да заспиш, или поне да не напускаш леглото, аз обещавам, че ще се помъча да открия отговора на въпроса ти. Съгласен ли си?

Пар кимна. Припомни си последните думи на Падишар: „Повярвай, момче! Тя е по-добрата ми половина!“

Дамсън погледна към Кол:

— Разчитам на теб той да удържи на думата си — ръката й се изплъзна от ръката на Пар. — Ще донеса и нещо за ядене. Пазете тишина. Никой няма да ви безпокои тук. Спря се за момент, сякаш и сега не бе уверена, че трябва да тръгва, след това изчезна зад вратата.

Тишина изпълни, сенчестата стая. Братята се изгледаха безмълвно, след това Кол тихо каза:

— Тя те обича.

Пар се изчерви и бързо поклати глава.

— Не, просто се грижи за мен. Нищо повече.

Кол се отпусна назад, въздъхна и затвори очи.

— О, така ли? — дишането му се забави.

Пар помисли, че отново е заспал, когато той изведнъж каза.

— Какво ти стана снощи, Пар?!

Пар се поколеба.

— Имаш предвид молитвената песен ли?

— Разбира се, че имам предвид молитвената песен. — Очите на Пар се ококориха. Погледна го остро. — Знам как действа магията по добре от който и да е, с изключение на теб, но не съм виждал такова нещо. Онова, което създаде, не беше илюзия, а нещо истинско! Не мислех, че можеш.

— Аз също.

— Е?

Пар поклати глава. Какво се беше случило наистина? Бързо затвори очи и после ги отвори.

— Имам теория — призна накрая той. — Може би ще кажеш, че се е появила от кошмарите ми. Спомняш ли си как за първи път се е появила молитвената песен? Уил Омсфорд използвал Камъните на Елфите в битката си със Косача. Трябвало да го направи, за да спаси Амбър, момичето Елф. Проклятие, достатъчно често сме разказвали приказката, нали? За него било опасно, тъй като в жилите му не течала само кръв на Елф. Това го променило по начин, който той отначало не можел да определи. Чак когато се родили децата му — Брин и Джеър — той открил какво всъщност се е случило. Част от магията на Камъните на Елфите била преминала в него. Тя била предадена на Брин и Джеър под формата на молитвените песни.