Атентати, които трябваше да променят света
- Автор: Боровичка Вацлав Павел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христина Милушева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Атентати, които трябваше да променят света». Краткое содержание книги:
Добре подбраните и сполучливо описаните епизоди не само вълнуват читателя, но го и насочват към сериозни размисли.
След първия успех Карел Чурда придобива смелост и разказва, че Габчик носел в тази чанта английски автомат „Стенган“ и за да не го зърне някой, го покрил с няколко шепи трева. И действително в чантата гестаповците откриват на дъното няколко изсъхнали стръкчета трева.
Чурда разкрива адресите на участници в съпротивителните групи в Прага, Пилзен, Пардубице и в Лазне Белохрад. Гестаповците нахлуват в квартирите им и арестуват всички. Майката на младия Властимил Моравец разбира, че е настъпил краят, и при ареста успява да глътне отровата от капсулата. Неиздържал на нечовешките мъчения, синът й разкрива при разпита и другите скривалища.
В едно от тях, в жилището на Крупкови в Пардубице, е разкрит ценен трофей — заключен шкаф, в който при отварянето му в гестапо намират архива на командира на парашутистите Алфред Бартош.
Непростима грешка! Как е могъл командирът на нелегалната група да остави там военния дневник, в който описвал дейността на групата от момента, в който парашутистите били спуснати на чехословашка територия, до май 1942 г., включително и копия от получени или изпратени в Лондон съобщения.
Така гестапо в Прага упява да си изясни все още неясните дотогава обстоятелства около атентата, да разкрие дейността на съпротивителните групи, както и да попълни списъка на адресите, където са се укривали парашутистите.
Гестапо установява, че атентаторите се укриват в православната църква „Кирил и Методий“ на улица „Реслова“ и „то със съгласието на капелана на църквата д-р Петржек. Госпожа Моравцова имала грижата да ги снабдява с храна. Фактът, че след дълги разпити и мъчения Властимил Моравец разкри скривалището, може да се обясни с това, че по заповед на Бартош той също е трябвало да се укрие там, в случай че се появи държавната полиция“. Съобщението, изпратено от Прага до Химлер и Хитлер, продължава: „На 18 юни 1942 г. в 4.15 часа сутринта въз основа на показанията на Вл. Моравец споменатата църква и сградите в квартала бяха обкръжени, респективно херметично затворени.“
В два часа през нощта в жилището на началника на SS в Прага зазвънява телефонът. Той вдига слушалката и чува кратката заповед — да се яви незабавно при господин държавния секретар К. X. Франк. Седем минути по късно началникът разбира за какво става дума. В казармата на караулния SS батальон е вдигната тревога. Седемнадесет офицери и 740 въоръжени есесовци се качват бързо в камионите. Тръгват и бронирани машини. Картечните отделения, пехотните отряди, въоръжени с автомати, обкръжават района от Карловия площад до Вълтава. Изгонват гражданите от къщите около църквата „Кирил и Методий“ на улицата. На улица „Реслова“ до прозорците на гимназията „Ирасек“ заемат позиции картечарите с картечници, насочени към църквата.
Цялото гестапо е вдигнато на крак. Караулът в управлението в двореца на Печек е усилен с още двадесет и пет есесовци. Шайки от въоръжени цивилни с кожени палта и униформени с мъртвешки череп на шапките нацисти, тръгват на лов към духовното настоятелство на православната църква. Още през нощта са арестувани капеланът Владимир Петржек и свещеникът Вацлав Чукл с надеждата да разберат от тях къде точно се укриват парашутистите. Безуспешно. И двамата мълчат.
Клисаря Вацлав Орнест измъкват направо от леглото. След като му удрят няколко плесници и му слагат белезници, с насочени срещу него пистолети го принуждават да отключи църквата. Влизат вътре и с хищен поглед се оглеждат. Изтрещява пистолетен изстрел. Есесовците се прилепват към стените и след няколко секунди откриват силна стрелба към амвона, откъдето е дошъл изстрелът.
Парашутистите пребивават в просторната крипта под църквата вече трета седмица при непоносим студ и мрак. Нелегалните дейци съзнавали, че не ще могат да издържат дълго в това скривалище. Освен това било неразумно, че всички се укрили на едно място. Ето защо планирали да ги изведат оттам, макар че при тези обстоятелства планът им бил нереален. Повечето от парашутистите трябвало да изведат от криптата и да ги откарат с полицейска кола в Кладно, за да се укрият временно в някакъв склад, а Габчик и Кубиш смятали да изведат от Прага с погребална катафалка в ковчези и да ги откарат в Оубенице, недалеч от Бенешов, където да изчакат куриерния самолет от Англия. А тъй като Адолф Опалка е разполагал с радиостанция, трябвало е да насочва пилота при приземяването му в непознатата местност. Този план е бил последната им надежда и може би тъкмо затова те вярвали, че е осъществим.