Странник в странна страна
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Странник в странна страна». Краткое содержание книги:
— Щастлив да е денят ви. Имате ли нужда от помощ?
— Три джакпота — каза му Бун.
— Три?
— Не чу ли музиката? Да не си оглушал? Ще отидем в бара. Донеси парите там. И накарай някого да провери машината.
— Добре, преподобни.
Бун ги поведе забързано към бара.
— Трябва да ви отведа — подхвърли весело, — докато не сте разорили Църквата. Докторе, винаги ли ви върви така?
— Винаги — сериозно го увери Харшо.
Напомни си, че още не знае дали момчето пак си е играло… но му се искаше това мъчение да свършва по-бързо. Сенаторът ги заведе до барплот с надпис „Запазено“ и попита:
— Тук добре ли е или малката госпожица иска да седне?
— Няма нужда.
„Наречи ме още веднъж «Малка госпожица» и ще насъскам Майк срещу тебе!“
Един барман се появи тутакси.
— Щастлив да е денят ви. За вас както винаги ли, преподобни?
— Двойно. Какво ви се пие, докторе? А на вас, господин Смит? Не се стеснявайте, вие сте гости на Архиепископа.
— Благодаря. Бренди, моля ви. И чаша вода.
— Бренди, моля ви — повтори Майк и добави: — За мен без вода.
Не във водата беше същността, но той не искаше да пие вода тук.
— Така ви искам! — сърдечно подвикна Бун. — Така се пие — без вода. — Сръга Джубал в ребрата. — Какво да бъде за малката госпожица? Кола? Или мляко за розовите й бузки? Или истинско питие като големите хора?
— Сенаторе — с грижливо сдържан глас промълви Джил, — гостоприемството ви простира ли се до едно мартини за мен?
— Че как иначе! Ние поднасяме най-доброто мартини в света — без вермут! Само с благословия! Двойно мартини за малката госпожица. Благословен да си, синко, побързай. Имаме време за по глътка, после ще се преклоним пред Архангел Фостър и ще влезем в Светилището да чуем Архиепископа.
Донесоха им питиетата едновременно с парите от трите джакпота. Бун вдигна чаша с благословия, после започна да настоява, че Джубал трябвало да задържи тристате долара. Харшо реши спора, като ги пусна в кутийка за дарове. Сенаторът кимна одобрително.
— Това е знак, че сте избраник, докторе. Ще спасим душата ви. Още по едно, приятели?
Джил се надяваше някой друг да приеме — джинът беше доста разреден, но поне я сгря, колкото да понася ставащото. Никой не се обади и Бун ги поведе нагоре по стълба, край табела с предупреждение — „НИКАКВИ ГРЕШНИЦИ И НЕПОСВЕТЕНИ — ТОВА СЕ ОТНАСЯ ЗА ТЕБЕ!“
Стигнаха до голяма врата. Бун каза:
— Епископ Бун и трима поклонници, гости на Архиепископа.
Отвориха им. Минаха по виещ се коридор и влязоха в зала. Пищният стил напомни на Джил за фоайе на погребално бюро, но го изпълваше жизнерадостна музика. Темата беше от „Весели камбанки“, но с буйни конгоански ритми. Тя усети, че й се искаше да танцува.
Далечната стена бе направена от някакво странно стъкло. Бун заговори отсечено:
— Ето, приятели — това е Присъствието. Не е задължително да коленичите, но послушайте сърцето си, ако така ще се почувствате по-добре. Повечето поклонници го правят. Това е той… точно какъвто беше, когато го призоваха Небесата. — Размахваше енергично пурата си. — Не е ли като жив? Съхранен нетленен, истинско чудо! На същото кресло седеше, когато твореше своите Послания… и в тази поза се пренесе в Небесата. Не сме го местили — построихме молитвения дом около него. Естествено, съхранихме светите камъни на предишната църква.
На пет-шест метра пред тях имаше старец, седнал в кресло, което по-скоро наподобяваше трон. Наистина, сякаш беше жив… и Джил веднага се сети за един стар пръч във фермата, където прекарваше летните ваканции — същата издута долна устна, брадичката, свирепите мрачни очички. Настръхна. Никак не й беше приятно да се озове срещу архангел Фостър.
Майк я попита на марсиански:
— Братко, това един от Старите ли е?
— Не знам, Майк. Така разправят.
— Не гроквам един от Старите.
— Казах ти вече — не знам.
— Гроквам злина.
— Майк! Не забравяй!
— Добре, Джил.
— Какво ви каза, малка госпожице? — намеси се Бун. — Какъв е въпросът ви, господин Смит?
Джил побърза да каже:
— Нищо особено, господин сенатор. Може ли вече да излезем? Май ми прилошава.
Пак се озърна към трупа. През кълбящите се облаци в небето проникна лъч и открои лицето му. То сякаш се промени, очите светнаха. А Бун я успокояваше:
— Случва се първия път. Да бяхте опитала в галерията за непосветени. Гледат нагоре, а музиката е друга. Доколкото знам, пускат им и инфразвук, да им напомня за греховете. Това е Залата за щастлив размисъл на висшите духовници. Докривее ли ми, отбивам се тук да изпуша една пура.
— Сенаторе, моля ви!