Странник в странна страна
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Странник в странна страна». Краткое содержание книги:
Майк се слиса от великолепната красота на парите.
Движението, промяната и съвпадението на символите бяха чудесни и сами по себе си, напомняха му за игрите, на които се учеха съгнездниците, за да растат и размишляват. Но истински го стъписа цялостта, светът, въплътен в една подвижна структура от символи. Майк грокна, че Старите на този свят трябва да са наистина древни, за да създадат такава красота. И смирено си пожела да срещне някой от тях.
Джубал го поощряваше да харчи пари и Майк го послуша, също като свенлива младоженка, отведена за пръв път до брачното легло. Неговият воден брат му подсказа да „купи подаръци за приятелите си“, а и Джил му помогна, като първо определи граници — по един подарък на приятел и обща сума, която дори не можеше да се равнява по съответна степен на три с парите в текущата му сметка… защото Майк отначало искаше да похарчи всичко.
Започна да се учи колко е трудно да намериш приложение на парите си. Имаше безбройни неща, неразбираеми и изпълващи го с изумление. Отрупан с каталози, пристигнали от Лондон и Токио, Бомбай и Копенхаген, той сякаш затъна в богатства. Дори само каталогът на „Сиърс и Монтгомъри“ му дойде в повечко.
А Джил му помагаше.
— Не, Дюк няма нужда от трактор.
— Дюк харесва тракторите.
— Вече си има един… тоест, тракторът е на Джубал, но все едно. Може да му хареса някое от тези хубави белгийски моторчета. Ще си го разглобява и сглобява по цял ден. Само че и това е твърде скъпо. Миличък Майк, не е задължително един подарък да бъде скъп, освен ако ще молиш момиче да се омъжи за тебе или нещо подобно. Подаръкът показва, че се съобразяваш с вкуса и желанията на човека. Трябва да е това, което би му харесало, но едва ли би си купил.
— Как?…
— В това ни е проблемът. Чакай, спомних си една реклама от днешната поща. — Върна се скоро. — Намерих я! Ето: „Живата Афродита“ — луксозен албум на женската красота в пищен цвят и великолепно стерео, създаден от най-талантливите майстори на камерата. Забележка: не може да се купи по пощата. Не се приемат поръчки от следните щати… Хъм, включително и от Пенсилвания. Все ще измислим нещо, защото ако изобщо познавам вкуса на Дюк, това ще му допадне непременно.
Патрулна кола на специалните служби докара албума… а в следващата рекламна листовка вече се пъчеше текст: „Доставен и на Човека от Марс по специална лична поръчка“. Майк беше доволен. Джил побесня.
Объркаха се, когато трябваше да изберат подарък за Джубал. Какво да купиш на човек, който е задоволил желанията си, доколкото това е възможно с пари? Изпълнение на трите желания от приказките? Извора на безсмъртието? Вълшебно масло за старешките му кости или един прекрасен ден от младостта? Джубал отдавна се бе отказал от домашните любимци, защото или ги надживяваше, или (напоследък) се боеше, че те ще го надживеят и няма кой да се грижи за тях. Решиха да попитат останалите.
— Ха, че вие не знаете ли? — учуди се Дюк. — Шефът си пада по статуите.
— Сериозно? — усъмни се Джил. — Не виждам нито една наоколо.
— Ония, дето му харесват, май не се продават. А за сегашните разправя, че били като самолет, разбил се в автомобилно гробище. Всеки идиот с горелка в ръка и очила над десетина диоптъра се наричал скулптор.
— Дюк е прав — кимна и Ан. — Ще разберете, като прегледате книгите в библиотеката.
Тя сама отиде да донесе три книги, които според опитните й очи бяха отваряни най-често.
— Хъм… Шефът май е влюбен във всичко, създадено от Роден. Майк, ако можеше да ги купиш, коя би си избрал? Тази е чудесна — „Вечната пролет“.
Майк само погледна и обърна на друга страница.
— Тази.
— Какво?! — изтръпна Джил. — Та това е страшно! Дано умра, преди да се превърна в нещо подобно.
— Тази е красива — отсече Човека от Марс.
— Майк — възмути се Джил, — имаш извратен вкус. По-лош си и от Дюк.
Обикновено такъв укор, особено от устата на Джил, би накарал Майк да млъкне и да прекара следващата нощ в размисъл, за да грокне грешката си. Но този път не се усъмни в себе си. Фигурата на снимката сякаш принадлежеше на неговия първи дом. Макар да изобразяваше жена, Майк имаше чувството, че някой от Старите трябва да е наблизо и е сътворил този образ.
— Джил… — бавно каза Ан. — Той е прав.
— Как тъй? Ан, нима харесваш това?
— Плаши ме. Само че книгата е протъркана на три места. Тази страница е отваряна повече и от останалите две. Джубал гледа и „Кариатидата, смазана от камък“ почти толкова често. Но Майк избра любимата му скулптура.
— Купувам я — заяви непреклонно Човека от Марс.
Ан се обади в Музея на Роден и само галското кавалерство възпря французите да й се изсмеят. Да продадат една от творбите на Майстора? Уважаема госпожо, това не само е немислимо, забранено е дори да се правят копия от тях. Не, не и не! Що за хрумване!