Странник в странна страна
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Странник в странна страна». Краткое содержание книги:
— Ще поговоря с Архиепископа — каза Бун. — Сега се върни да водиш веселбата. Бичмето има нужда от помощта ти.
— Да, преподобни. Радвам се, че се започнахме, доктор Харшо, госпожице Бордмън. Дано се видим скоро, господин Смит. Ще се моля за вас.
Тя се отдалечи със съблазнително полюшване.
— Чудесно момиче — доволно отбеляза Бун. — Докторе, виждал ли сте нейния номер?
— Не съм сигурен. С какво се занимава?
— Не знаете ли?
— Не.
— И не сте чувал името й? Та това е Доун Ардънт, най-добре платената стриптизьорка в цяла Баха Калифорния! Излиза под лъча на специален прожектор и докато остане по обувки, осветено е само лицето й, нищо друго не се вижда. Много ефектно. И вдъхновяващо. Бихте ли повярвал, като гледате това мило лице, че доскоро тя беше твърде безнравствена жена?
— Не, не бих повярвал.
— Така си е. Питайте я. Ще сподели с вас. Още по-добре да дойдете за някоя служба по пречистване на непосветените. Ще ви кажа кога ще участва. Когато се изповядва, дава смелост и на другите жени да признаят греховете си. Нищо не крие и се чувства добре, че помага на хората. Отдадена е на делото — пристига със самолет всяка събота вечер след представлението си и води Часа по щастие за младежи в неделното училище. Присъствието се утрои, откакто тя пое нещата в свои ръце.
— А, на това вече вярвам — каза Джубал. — И на каква възраст са тези „младежи“?
— Ех, че сте стар хитрец — засмя се Бун. — Но няма да ме заблудите. Някой вече ви е казал девиза на Доун за тези часове: „Никой не е толкова стар, че да не бъде млад“.
— Попитах ви съвсем честно.
— Не можете да присъствате, преди да прозрете светлината и да се пречистите. Това е единствената църква на Истината, поклоннико, а не някой от онези дяволски капани, онези смрадни ями на порока, които се наричат „църкви“, за да подтикнат непредпазливите към идолопоклонничество и други скверни занимания. Не можете да влезете тук, за да убиете два свободни часа или да се скриете от дъжда. Първо трябва да спасите душата си. Всъщност… Охо, ей сега ще включат камерите. — Навсякъде из голямата зала примигваха светлинки. — А Бичмето добре ги размърда. Сега ще видите истински плам!
Повечето хора участваха в танца, а останалите по скамейките пляскаха и подскачаха с музиката. Разпоредителите притичаха да вдигнат падналите — повечето жени, гърчещи се с пяна на уста. Носеха ги пред олтара и ги оставяха да се мятат като риби на сухо. Бун посочи с пурата към червенокоса жена на около четиридесет години, с доста зле разкъсана рокля.
— Повече от година няма служба, без в нея да се всели дух. Случва се и Архангел Фостър да ни говори с нейната уста… тогава и четирима дякони здравеняци едва я удържат. Може да се пренесе в Небесата всеки момент, готова е. Някой иска ли пълна чаша? Трудничко е да получим нещо от бара, като се включат камерите.
Майк пожела още едно питие. Не споделяше отвращението на Джубал от разиграващите се сцени. Смути се болезнено, когато откри, че „Старият“ е само развалена храна, но отложи размисъла и пиеше дълбоко от бясното вълнение долу. Беше толкова марсианско на вкус, че и почувства тъга по дома си, и сякаш се пренесе там. Разбира се, подробностите се различаваха коренно от привичното за него, но той грокна сближаване, истинско като при водна церемония, с напрежение, каквото не бе срещал, откакто напусна гнездото си. Жадуваше безнадеждно някой да го покани, за да слезе при подскачащите. Толкова му се искаше, че сякаш нещо го боцкаше в петите.
Забеляза госпожица Доун Ардънт… дали пък няма тя да го покани? Не беше нужно да я разпознава по ръст и пропорции, макар че беше висока почти колкото неговия брат Джил и с почти същите форми. Госпожица Доун Ардънт имаше свое лице, болките, мъките и растежът бяха изписани под топлата усмивка. Питаше се дали някой ден тя ще поиска да сподели вода с него. Сенатор епископ Бун го изпълваше с предпазливост и Майк се радваше, че Джубал се постара да не седят един до друг. Но се натъжи, когато госпожица Доун Ардънт бе отпратена.
Тя не вдигна поглед към него и веселото шествие я отнесе нататък.
Мъжът на подиума вдигна ръце. Грамадната зала утихна. Внезапно той трясна по амвона.
— Кой е щастлив?
— НИЕ СМЕ ЩАСТЛИВИ!
— Защо?
— Бог… НИ ОБИЧА!
— Как научихте това?
— ФОСТЪР НИ КАЗА!
Той се свлече на колене и размаха юмрук над главата си.
— Я да го чуем този лъвски РЕВ!
Зареваха, запищяха, закрещяха, а юмрукът ги водеше като диригентска палка — усилваше, намаляваше, потискаше до едва чуто ръмжене, после ги издигаше към вопъл, разтърсващ ложата. Майк сякаш се къпеше в звуците с толкова болезнен екстаз, че се уплаши да не се оттегли от света. Но Джил го предупреди да не прави това никъде, освен в своята стая. Овладя се и излезе от мощната вълна.