Странник в странна страна
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Странник в странна страна». Краткое содержание книги:
Мъжът се изправи.
— Спонсори на първия ни псалм — започна делово, — са пекарните „Манна небесна“, производители на „Ангелския хляб“ — залъка на любовта, със засмения лик на нашия Архиепископ на опаковката и с безценна премия — талон, който можете да използвате във всяка Църква на Новото откровение. Братя и сестри, от утре по случай наближаващото равноденствие „Манна небесна“ започват гигантска разпродажба на сладкиши със занижени цени. Пратете чедото си на училище с грамадна кутия сладки вкуснотии, осветени от Архангел Фостър, всяка опакована в поучителен текст! И се молете с всяка хапка някое дете на грешници да доближава светлината! А сега нека повдигнем духа си със светите слова: „Напред, чеда на Фостър!“ Всички заедно…
— „Напред, чеда на Фостър!
Громете враговете…
И с вяра вместо меч
в праха ги повалете!“
— Втори стих!
— „Срещу греха без миг покой
нас Бог ни е повел…“
Майк изпитваше такава радост, че не се опита да грокне думите. Но грокваше, че думите не са същността. Всичко беше в сближаването. Танцът отново се изви из залата.
След псалма имаше обяви, послания от Небесата, още една реклама и теглене на печеливши номера. Вторият псалм „Вдигни щастливия си лик“ беше спонсориран от супермаркети „Дателбаум“, където „спасените пазаруват спокойно“, защото няма стоки, конкуриращи се с осветените марки на спонсорите. И във всеки магазин има стая за децата, където бди някоя сестра.
Свещеникът излезе напред и сви длан до едното си ухо.
— Искаме… Дигби!
— Кого?
— Искаме… ДИГБИ!
— По-силно! Нека ви чуе!
— ИС-КА-МЕ ДИГ-БИ! — Пляс-пляс, троп-троп. — ИС-КА-МЕ ДИГ-БИ! — Пляс-пляс, троп-троп.
И все така, докато зданието започна да трепери. Джубал се наклони към ухото на Бун.
— Още малко и ще постигнете същото като Самсон.
— Не се бойте — изфъфли сенаторът, без да вади пурата от устата си. — Тази сграда се крепи на вярата. Проектирана е да се тресе.
Светлините станаха по-меки, завесите се дръпнаха. Ослепителен лъч открои архиепископ Дигби, размахал сплетените си над главата ръце и усмихнат сияйно.
Множеството му отвърна с лъвския рев, а той раздаваше въздушни целувки. По пътя към амвона се спря, вдигна една от още гърчещите се жени, целуна я, продължи… и коленичи до кльощавата червенокоса жена. Вдигна ръка и веднага му дадоха микрофон.
Обгърна с ръка раменете на жената и поднесе микрофона към устните й.
Майк не разбираше думите. Стори му се, че тя не говореше на английски. Архиепископът превеждаше при всяка пауза в запененото словоизлияние.
— Архангел Фостър е сред нас… Доволен е от вас… Целунете сестрата отляво… Архангел Фостър ви обича. Сега целунете сестрата отдясно… Той праща вест за един от вас…
Червенокосата измънка още нещо. Дигби сякаш се поколеба.
— Това пък какво беше? По-силно, умолявам те, сестро.
Тя замърмори, после изкрещя. Дигби се усмихна и погледна нагоре.
— Посланието е за един поклонник от друга планета — Валънтайн Майкъл Смит, Човека от Марс! Къде си, Валънтайн Майкъл! Стани!
Джил се опита да го възпре, но Джубал изграчи:
— По-добре да не вдигаме врява. Нека стане. Помахай им с ръка, Майк. Сега седни.
Майк смаяно слушаше множеството — скандираха: „Човека от Марс! Човека от Марс!“
И проповедта като че беше предназначена лично за него, обаче той не успя да я разбере. Този път думите бяха английски, но подредбата им му се стори съвсем невярна и сред шума, ръкоплясканията, честите викове „Алилуя!“ и „Щастлив ден!“ той съвсем се обърка.
Накрая Дигби пак повери паството на младия свещеник и излезе от залата. Бун се изправи.
— Елате, приятели. Да се измъкнем преди стълпотворението на изходите.
Майк го последва, хванал Джил за ръка. След малко тръгнаха по тунел с извит свод.
— Към паркинга ли отиваме? — попита Джубал. — Таксито ще ни чака там.
— А? Първо ще се срещнем с Архиепископа.
— Не, не, време е да си тръгваме.
Бун впи поглед в него.
— Докторе, архиепископът ви чака. Трябва да го уважите. Негови гости сте.
Харшо се примири.
— Добре, но… нали няма да има цяла тълпа там? Това момче преживя прекалено много вълнения днес.
— Архиепископът ще бъде сам.
Влязоха в асансьор и секунди по-късно бяха пред покоите на Дигби, който излезе при тях след малко. Сега носеше свободно развяваща се роба до пода. Усмихваше се.