Странник в странна страна

— Джубал — намеси се Джил, — той не гроква.

— Тъй ли? Жалко. Моите старци искаха да стана проповедник. Май още си личи.

— Няма спор.

— Не се заяждай, момиче. Щях да стана чудесно плямпало, ако не бях допуснал фаталната грешка да се увлека по книгите. А с малко самонадеяност и солидна доза невежество бих се превърнал в прочут евангелизатор. Ами че дори онова място, накъде сме тръгнали, сега щеше да се нарича Молитвен дом „Архангел Джубал“.

Джил потрепери.

— Моля те, Джубал! Току-що закусих.

— Сериозно ти говоря. Печеният хитрец знае, че лъже и това го ограничава. Но блестящият шаман вярва на думите си, а вярата е заразна болест. За него няма граници на възможностите. Само че на мен ми липсваше жизненоважната увереност в собствената непогрешимост. От мен нямаше да излезе пророк… само кисел критик. — Джубал се намръщи. — Джил, точно това ме безпокои у фостъритите. Мисля, че са искрени, а Майк много се заплесва по това човешко качество.

— Какво ли ще опитат?

— Да го обърнат в своята вяра и да докопат богатствата му.

— Нали уж всичко е уредено така, че подобно нещо е невъзможно?

— Не си разбрала. Просто никой не може да отнеме парите на Майк против волята му. Пък и не би могъл да ги раздаде докрай, без да се намеси правителството. Но ако една политически могъща църква влезе в играта, това е съвсем друго.

— Не ми е ясна разликата.

Джубал се озъби свирепо.

— Миличка, религията е непристъпна територия за правото. Църквата може да върши същото като всяка организация, но без да спазва ограниченията. Не плаща данъци, не публикува общодостъпни отчети, на практика е защитена срещу обиск, проверка или друг вид контрол. А „църква“ е всяко нещо, което се нарече така. Правени са много опити да се разграничат „истинските“ религии, имащи тези права, от „култовете“. Невъзможно е, без да въведеш държавна религия — лек, по-страшен и от самата болест. И още действащите остатъци от конституцията на Щатите, и Договорът за създаване на Федерацията дават еднакъв имунитет на всички вероизповедания… особено ако контролират достатъчен брой гласоподаватели. Ако Майк стане фостърит и състави завещание в полза на църквата… и ако някой ден „се пренесе в Небесата“, това ще бъде, прости ми за черния хумор, „праведно като неделна служба“.