Странник в странна страна
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Странник в странна страна». Краткое содержание книги:
— Извинете, че се забавих, приятели. Щом свърша проповедта, веднага се пъхам под душа. Нямате представа как се поти човек, като се бъхти със сатаната. Значи това е Човека от Марс? Бог да те благослови, синко. Добре дошъл в Дома Господен. Архангел Фостър иска да се чувстваш щастлив тук. Той бди над тебе.
Майк не отговори. А Джубал установи с изненада колко нисък е Дигби. С високи обувки ли беше на подиума? Или е било някакъв трик с осветлението? С изключение на козята брадичка, която го оприличаваше на Фостър, имаше вид на опитен продавач на коли — същата усмивка и сърдечност. Напомняше на Джубал за някого… Ами да! „Професор“ Саймън Магьосника, отдавна покойния съпруг на Беки вези. Настрои се по-дружелюбно към свещеника. Саймън беше най-симпатичния мошеник на света…
Дигби насочи чара си към Джил.
— Недей да коленичиш, дъще. Тук сме само приятели. — И незабавно смути Джил с осведомеността си за живота й. — Уважавам искрено и дълбоко твоето призвание, дъще. Според светите слова на Архангел Фостър, Бог ни е заповядал да се грижим и за тялото, за да дадем на душата спокойствие в търсенето на светлина. Знам, че още не си една от нас… но служението ти е благословено от Господа наш. Ти си наша спътничка по пътя към Небесата. — Обърна се към Джубал. — Вие също, докторе. Архангел Фостър ни предаде желанието Божие да бъдем щастливи… и често съм оставял настрана пастирския си жезъл, уморен до смърт, за да прекарам радостен час с вашите истории. Винаги след това се чувствам ободрен за нова битка.
— Хъм… благодаря.
— Говоря от все сърце. Помолих да ми разчетат написаното за вас в Небесата… да, да, знам, че не сте от вярващите. Но дори сатаната има място във великия замисъл на Бог. Не е настъпил мигът да прегърнете вярата. Но от вашата печал, болка и страдание вие изтръгвате щастие за другите. Това е вписано на вашата страница във Великата книга. Моля, недейте! Не ви поканих тук, за да спорим за теология. Ние никого не убеждаваме, само чакаме да прозре светлината и тогава го приветстваме сред нас. Нека днес само се порадваме на компанията си.
Джубал призна, че негодникът имаше гъвкав език и беше добър домакин. Кафето, напитките и храната бяха превъзходни. Майк изглеждаше изнервен, особено когато Дигби го отведе в ъгъла да поприказват насаме… но, да му се не види, момчето трябваше да свикне с хората, каквито са.
Бун показваше на Джил съхранени реликви на Фостър в стъклена витрина отсреща. Харшо ги гледаше развеселено, докато мажеше дебело с гъши пастет една препечена филийка. Чу щракване на ключалка и се обърна. Дигби и Майк бяха излезли.
— Сенаторе, къде отидоха?
— А? Какво стана, докторе?
— Къде са архиепископ Дигби и господин Смит?
Бун като че едва сега забеляза затворената врата.
— Да, влезли са за малко. Там има приемна за частни аудиенции. Не влизахте ли и вие, когато Архиепископът ви показваше покоите си?
— Ъ-ъ, да.
Вътре имаше само кресло на поставка — „престол“, ухилено се поправи Джубал — и място, където да коленичи посетителят. Питаше се нехайно кой пред кого ще коленичи. Ако този кух свещеник се опиташе да говори за религия с момчето, чакаше го неприятна изненада.
— Дано не се забавят много.
— Съмнявам се. Вероятно господин Смит е искал да разменят две-три думи насаме. Ето какво ще направим — ще се погрижа таксито да ви чака пред най-близкия изход, който ползва Архиепископът. Ще си спестите десет минути обикаляне.
— Много любезно от ваша страна.
— И ако господин Смит иска да си облекчи душата в изповед, нека не го притесняваме. Ще изляза да се обадя.
— Джубал, това не ми харесва — каза Джил. — Нарочно ни забълбукаха, за да отиде Майк с Дигби.
— Очевидно.
— Не могат да правят такива неща! Влизам веднага, ще кажа на Майк, че трябва да си тръгваме.
— Както желаеш, но се държиш като угрижена майчица. Ако Дигби се опита да вкара Майк в правия път, накрая ще стане обратното. Убежденията на момчето май са непоклатими.
— И все пак не ми харесва.
— Отпусни се. Хапни нещо.
— Не съм гладна.
— Откажа ли някой път безплатна трапеза, ще ме изхвърлят от писателското сдружение.
Харшо плясна внушително парче вирджинска шунка върху намазана с масло филия, добави още вкуснотии и захапа неустойчивата пирамида.
След десет минути Бун още не се беше върнал. Джил натърти рязко:
— Джубал, ей сега измъквам Майк оттам.
— Ами давай.
Тя спря пред вратата и натисна дръжката.
— Заключена е!
— Предполагах.
— Какво да правим? Да я разбием ли?
Джубал се вгледа по-внимателно.
— Да-а… със здрав таран и двайсетина яки мъжаги може би щях да опитам. Джил, тази врата е чест за всяко банково хранилище.